„Забелязвате ли, че хората в цялата страна започнаха да избухват за дреболии или без причина? Хората стават агресивно гневни дори за много обикновени неща и никога не знаеш кога някой ще изригне.“ Тези думи не са писани за България. Въобще нито дума в следващите редове не е писана специално за България. Но ако откриете прилики и аналогии – не са случайни, напротив. Просто имаме същите симптоми, като всички страни и краища на света. Бележката, с която започнах, е на колега, финансов анализатор от САЩ. Не го цитирам по име, защото бърза справка показа, че същата констатация за последните няколко месеца са публикували стотици автори от всякакви националности. Интересно е, че обръщат внимание икономистите и хора от бизнеса – защото чустват тежките последствия и се тревожат, а социолози и психолози не са ни обрадвали с изследване. Всеки ще забележи симптомите. Изненадват разпространението, честотата и интензитета им. Очевидно

върлува непозната болест,

по стара традиция на икономистите ще я нарека „пандемия в сянка“. Ние така наричаме процесите, които не разбираме, и даже не можем да установим – „икономика в сянка“, „банки в сянка“, „сенчести пари“, „заетост в сянка“. Не съм сигурен дали и „пандемия“ е на място в случая. Струва ми се - да, тази гръцка дума идва от „пан“ (всички) и „демос“ (народ), т.е. заболяване, от което страдат всички хора, целият народ, всички народи. Само дето страданието, за което говорим, не е телесно, а душевно. Всички пандемии, заливали света, са били все заразни, инфекциозни болести. Новата болест на психиката не знам заразна ли е, не я ловят ПСР тестове и няма шанс да бръкнеш на човека, примерно в носоглътката, и да познаеш болен ли е вече или още не. Със сигурност

скритата пандемия не е продукт на коронавируса,

най-малкото защото се появи поне година преди изобщо да чуем за (този) коронавирус. Все пак има показатели, които дават представа откога и с каква скорост се разпространява. Вземете броя на дулата и количеството боеприпаси, купени от американците и ще уловите проникването на болестта. Не можем да изолираме вирус, който я причинява, но можем ясно да посочим причината, която я поражда. Това е хаосът, който се шири и обзема света и най-вече неговата продуктивна сфера - икономиката. Доколкото и вирусът К-19 усилва хаоса, той е катализатор на пандемията в сянка, но не и първопричината. Също като К-19, скритата пандемия не е първа от своя вид. Онези, които не четат числа и графики по занятие, могат да разлистят Драйзер и Керуак, ще намерят точни описания и обяснения за уврежданията, които стопанският хаос причинява на огромни части от нацията.

Нарастването на риска е причината,

която лишава хората от сетивата им за посока. Увеличеният риск поражда страх. Човек има нужда от сигурност, от яснота и правила, за да разбира (или поне да мисли, че разбира) света. Той има нужда от сигурност и тренд, позната посока, в която се движи. Особено в бизнеса, защото трябва да може да предвижда и пресява, за да взема разумни решения, но и за да предусеща и оценява, значи да антиципира възможностите и опасностите. Така работи пазарът. А когато стопанството е обхванато от все по-деструктивен хаос, ако е поставено с главата надолу, защото са обърнати посоките, тогава пазарът все по-трудно работи. Какво друго, освен обръщане на посоките е да наложиш отрицателна лихва? Вместо да носи доход и да нараства, натрупаният капитал носи загуби. Това е все едно да накараш всички компаси вместо към север да сочат юг. На навигатора му иде да се гръмне, а капитанът хвърля боб, за да налучка посоката. Моряците в трюма може и да не работят с компас, със секстанта най-много да си прескрипят пръстите, обаче корабът се лута, палубата са клати застрашително и страхът

стиска здравеняците за гушата,

ама извътре. Иначе навън избива в гняв и умопомрачение. Никой не вярва на навигатора, всеки крещи, че иска веднага да стъпи на здрава, сигурна и плодородна земя – и всички сочат в различни посоки. Но са единодушни, че не щат повече така, и в пристъп на агресия най-много да набият боцмана, да хвърлят капитана в океана или сами да скочат зад борда. Така са се появили призрачните кораби без екипаж, сами плуват, празни. Има вече такива призрачни държави, стават повече.

Понеже капитаните на европейската армада все по-болезнено усещат несигурността в мрака на хаоса, който до голяма степен сами предизвикаха, сега се карат и боричкат, но в паниката си все по-трудно успяват да държат стабилен курс и да водят корабите. Опитват се да успокоят екипажите, като обещават по-щедри порции, но хора, обхванат от страх и несигурност нито от обещания за пари се блазнят, пък и апетит губят. Само политик без грам идея за финансите може да си въобрази, че хаос и риск се гасят чрез обливане с пари. То е като да пиеш белина срещу корона. Напротив, ако не е логично и твърдо управлявано, обилното, особено дългово финансиране, само ще увеличи риска, вместо да намали несигурността. Защото ерозира правилата и променя стопанските пропорции и пазарните тенденции, сиреч клати кораба, не го удържа. Най-лошото е, когато погазят всички правила и подритват самите факти – вземат ли да спорят 5 повече ли е от 8 и всеки да измисли своя таблица за умножение. Тогава стопанството започва да се разпада. И като стане най-страшно, се ражда

копнежът към здрава ръка,

да наложи стабилност, с шамари и с ритници, с Шуцщафел, но да има сигурност, ако ще дажбата купони да падне под хляб и четвърт седмично. Защото стабилност е едничкото лечение за пандемията в сянка, дето мори света. Не растеж, не иновации, а стабилност. Растежът идва после, но в хаоса – никога. Дори с цената на дълбок спад и мизерия, но да има ясна посока и сигурност! И това не зависи от богатството на народите. Даже обратно, в стопанската пандемия богатите плачат повече (по същата логика, че в един и същи порой слонът повече се мокри от мулето, гърбът му е по-широк). За невярващите добро четиво е стопанската история на Европа от 30-те. Вижте за Ваймарската република. Ваймар е чудно градче в Тюрингия. Най-известният хотел там е „Слонът“ (Elephant – на исторически хотел и правописът му стар) на Пазара, където сваляли властта. Властта взели и на Слона отворили специален балкон към Пазара. Долу победилият народ пеел „Lieber Führer, komm heraus aus dem Elefantenhaus“. И често Той излизал, понякога пращал други. Повечето триумфирали от този балкон след десетина години ги обесили в Нюрнберг, на 200 км южно от Слона.