Медия без
политическа реклама

Загуби с дъх на оптимизъм

Мачовете срещу участниците на Евро 2020 дадоха надежда, че подмладяването в националния отбор върви сполучливо

Авторът на два от головете за Франция срещу България Оливие Жиру (на заден план) сияе, в контраст с унилите Петър Витанов (№22) и Васил Божиков (с капитанската лента). Нашите футболисти обаче нямат причини да се срамуват от играта си.
ЕПА/БГНЕС
Авторът на два от головете за Франция срещу България Оливие Жиру (на заден план) сияе, в контраст с унилите Петър Витанов (№22) и Васил Божиков (с капитанската лента). Нашите футболисти обаче нямат причини да се срамуват от играта си.

Националният отбор по футбол изигра втората си серия от три мача под ръководството на селекционера Ясен Петров. Статистически тя приключи като първата - равенство и две загуби. Отборът още няма победа, т.е. треньорът все още не е записал успех след 6 мача на поста. Но изминалите контроли срещу трима от участниците на Евро 2020 - Словакия (1:1), Русия (0:1) и световния шампион Франция (0:3), дадоха поводи за надежда, че тимът върви в добра посока и ще се представя все по-успешно.

 

Подмладяването

То е факт и се видя ясно в трите мача. Срещу Словакия започнаха само двама титуляри на 30 г. и повече - Васил Божиков (33 г.) и Момчил Цветанов (30 г.). Над 25-годишни бяха още трима - Петър Витанов (26 г.), Атанас Илиев (26 г.) и Ивайло Чочев (28 г.). Срещу Русия над 30 бяха единствено Андрей Гълъбинов (32 г.), вратарят Иван Караджов (31 г.) и отново Цветанов, а над 25 - Бирсент Карагарен (28 г.) и Кристиян Малинов (26 г.). А срещу французите излязохме с най-младия състав от трите спаринга - похвално за смелостта на селекционера за подобен двубой. В него над 25 г. бяха само Божиков, Чочев и Атанас Илиев.

 

Играта

И трите мача тя бе на прилично ниво. Особено срещу Словакия тимът ни се показа напълно равностоен, и дори имаше възможност за победа, но Кирил Десподов улучи греда, Доминик Янков също изтърва чисто положение. Срещу руснаците бе по-различно - "сборная" се опитваше да се хареса на привържениците си в последната си проверка преди европейското първенство и търсеше победата на всяка цена. В тази ситуация българският тим успяваше да удържа на натиска, което си бе добра репетиция преди гостуванията срещу Италия и Швейцария наесен.

Сходно бе и срещу Франция. Световният шампион бе видимо по-добрият отбор, но през почти целия мач защитата ни удържа, а имаше моменти, в които халфовете (включително и дебютиралият като титуляр Илиан Илиев) показаха интересни идеи. Все пак трябва да се отбележи, че "петлите" пестиха доста сили и рядко пресираха.

 

Липса на класа и пропуските

Това са двата основни минуса в играта и Ясен Петров все още не може да ги отстрани. Трудно ще му е, тъй като обстоятелствата не са на негова страна. В състава имаше едва двама футболисти, играещи в някое от Топ 5 първенствата - и двамата в Серия А.

Проблемът за Андрей Гълъбинов ("Специя") и Валентин Антов ("Болоня") обаче бе, че те нямат достатъчно игрова практика. А срещу тях все пак бяха съперници, които всяка седмица играят на високи обороти. В тима на словаците личаха Станислав Лоботка ("Наполи"), Петер Пекарик ("Херта"), Ласло Бенеш ("Аугсбург"), Роберт Боженик ("Фейенорд"), Матуш Беро ("Витес")... В "сборная" са Александър Головин ("Монако") и Алексей Миранчук ("Аталанта"), а всички останали са твърди титуляри в силното руско първенство. За нивото на французите няма смисъл да се отваря дума...

И разликите се видяха - тимът ни не можеше да издържи физически цял мач и грешките (съответно и головете) срещу Русия и Франция дойдоха именно в края. Умореният Антов има малшанса да носи вина за три от головете - дузпата за Русия и попаденията на Оливие Жиру. Това само показва колко важно е да се играе редовно в силен шампионат. Дори визуално на терена си личеше физическото предимство на руснаци и най-вече на французи в сравнение с нашите футболисти.

Що се отнася до пропуските - и тук недостатъчната класа си каза думата. Защото е видно, че тимът ни в нападение все още не е креативен и малкото шансове трябва да се използват. А и в следващите мачове също едва ли ще имаме много повече положения и ефективността в атака ще е от решаващо значение за резултатите.

 

Селекционерът

Ясен Петров действително използва тези три мача, за да пробва различни варианти, а не да отбие номера. И да подмлади състава, разбира се. Резултатът от работата му обаче започва да се усеща. Личи си, че отново има колективен дух, който се бе загубил при Красимир Балъков и Георги Дерменджиев. А и се видя, че съперниците ни неслучайно са избрали България за спаринг.

"Това е отбор, който се развива по време на мачовете и често играе с трима или петима в защита", похвали ни треньорът на френския отбор Дидие Дешан. 

Самият Петров анализира серията от контроли така: "Само можем да печелим от мачове с такива противници. За нашите момчета това е безценен опит. Горе-долу знаем къде ни е нивото. Само можем да извлечем поуки от всички тези мачове и да вървим напред".

 

Какво следва?

Споменатото от Ясен Петров вървене напред започва от световните квалификации: през септември срещу Италия (2.IX, гостуване) и Литва (5.IX, домакинство), през октомври срещу Литва (9.Х, г) и Северна Ирландия (12.Х, д) и през ноември срещу Швейцария (15.XI, г), както и гостуване за контрола срещу силен съперник - Украйна (11.XI).

Вече си личи, че имаме капацитет да не загубим срещу фаворитите (Италия и Швейцария) и селекционерът ни да постигне не само първа, но и повече победи. Това, заедно с наличието на гладни за игра и успехи млади футболисти, може да върне публиката на стадиона. Всичко останало може да се счете като отстъпление или поне тъпчене на място. Което отдавна си го знаем и владеем отлично.

 

Вратарят на "ЦСКА 1948" бе звездата в контролите

Представянето на вратаря Даниел Наумов бе едно от най-радващите неща в проверките от началото на юни. Той игра до почивката срещу Словакия и цял мач срещу Франция, като и в двата двубоя се представи на много добро ниво. Както, впрочем, и в единствения си дотогава мач за мъжкия национален отбор - световната квалификация срещу Северна Ирландия (0:0).

Особено впечатляващо беше поведението на Наумов (23 г.) срещу световния шампион. С отлични спасявания при опасни удари на Антоан Гризман ("Барселона"), Килиан Мбапе (ПСЖ), Люка Дин ("Евертън") и Оливие Жиру ("Челси") той по никакъв начин не показа, че това е едва третият му мач за България.

Това бе и логичен завършек на силните игри на вратаря с "ЦСКА 1948" в дебютния сезон на столичния тим в елита. Той вече предизвика интереса на няколко европейски отбора. За това съобщи главният спонсор на "ЦСКА 1948" Цветомир Найденов, когато през есента Наумов подписа нов договор (за 3.5 г.). С което даде знак, че клубът е склонен да се раздели с вратаря само при отлична оферта. Каквато вероятно няма да закъснее.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата