Като почнахме да влизаме в Шенген и по кварталите - така вече три мандата.
Из интернет сега се въртят принтове от публикации в интернет през годините - в които Бойко Борисов току обявява, че влизаме в Шенген или в чакалнята на еврозоната, а Фандъкова обявява, че "влизаме в кварталите" - сиреч почват да чистят и да ремонтират не само около НДК и жълтите павета, ами и в териториите на живеещите извън центъра софиянци.
Година след година и кампания след кампания непрекъснато влизаме в Шенген, нахлуваме в еврозоната и проникваме в малките квартали на столицата, за да ги благоустроим и облагородим.
Това на пръв поглед може да ви се види обикновено политическо лъготене или фантазии, които много искат да станат реалност.
Лесно е човек да се подведе по тази мисъл, защото в епохата на тоталния фейк хората почти напълно изгубиха интерес към границата между факта и измислицата - движението между тези две територии е като в някакъв глобален Шенген. Границите са условни, преминават се свободно и безпрепятствено, само да си плащаш винетките, ако си с джипката или друго превозно средство с ДВГ.
В действителност нещата са по-сложни и работата не само в няколко циркулиращи лъжи, които населението го мързи да запомни. (И миналата година ли сме влизали в Шенген? Е, хубаво, какво толкова, лъжат си хората, това им е работата.)
И понеже работата е сложна, тя се описва със сложни думи - от най-дебелия речник! Иде реч за пенетрация, пролиферация и пролификация.
Навлизането в някаква държава или територия или международен договор или в светилището, откъдето произлиза животът - това в рекламата и в биологията се нарича пенетрация.
Пенетрацията в рекламата и обществените науки отчита доколко е навлязъл даден продукт или дадена представа в определена територия. Примерно - какъв процент от населението познава съответния продукт или какъв процент от населението има понятие от Шенген. Пенетрацията в биологията обаче е онова, което според популярния израз не може да се прави, когато душата е в Рая. (Не може хем тая в оная, хем душата в Рая.) Друг популярен синоним на пенетрацията е т.нар. "оправяне". Най-любимото на българския сексуалист и избирател действие - оправянето! Но докато българският сексуалист предпочита сам да оправя, то българският избирател все очаква някой спасител да го оправи. В този смисъл България има нужда не от управленци, а от оправленци. Когато чакаш някой да те оправи, обикновено не ти прави впечатление, че някой "влиза" по десет пъти в кварталите, в Шенген, в еврозоната или в прилежащата й чакалня.
С пенетрацията и оправянето идва и пролиферацията. Тази дума е съставена от латинските proles (потомство) и fero (нося), сиреч нещо, което носи потомство. С по-прости думи, в ботаниката така се нарича пъпкуването. Това е размножителен процес, който обаче е неподходящ за калинките. Но в нашето оправление калинките се плодят и множат като клетки в един организъм - а това също е пролиферация. Извън ботаниката пролиферацията е просто делене на клетките и увеличаването на броя им - може да е патологична пролиферация (развитие на тумор), може да е нормална и дори приятна физиология (например уголемяването на гърдите при бременност).
В политиката, както уточнихме, пенетрацията оправя народа, пролиферацията размножава калинките, а успоредно с тези смешни движения върви трети процес - пролификация.
Тука работата е хептен засукана.
От една страна, пак иде реч пак за ботаника - развитие на орган от друг орган, който вече е завършил своето развитие, например възникване цвят от цвят, като в кашпите по централните софийски части, които може би един ден ще навлязат чрез пенетрация и в кварталите.
Но пролификацията също е съставена от латински корени и буквално означава "правя издънки" - proles - издънка, facio - правя.
С това нашето изложение достига своя завършек и продължаваме напред - към Шенген, кварталите и чакалнята на еврозоната.
