Атомите
В края на V и началото на IV в. пр. Хр. гръцкият философ Левкип имал странна идея - че всичко във видимата вселена е направено от малки, неделими частици. Тези, които приели тази теория и вярвали в нея, включително и известният философ Демокрит, станали известни като „атомисти“. Те вярвали, че всички обекти са изградени от безкраен брой миниатюрни частици материя, които наричали „атоми“ (atomos се превежда като „неделим“). Те също така смятали, че различни материали са изградени от различни атоми. Например - силни материали като желязото са направени от силни атоми, докато водата е от хлъзгави атоми.
След като Аристотел (384-322 г. пр.Хр.) става най-известният и популярен философ, неговите възгледи за науката стават господстващи и идеята за атомите избледнява.
Подобно схващане за фундаментални частици, съставляващи всичко съществуващо, се появява и в Индия още по-рано - през VI век пр. Хр. Тогава трите най-популярни религии в региона - будизъм, хиндуизъм и джайнизъм, изповядват различни схващания за това, как тези частици са взаимодействали със света и с това, което са създавали. Но всички приемат основното - такива елементарни частици са съществували.
Чак през 1905 г. Алберт Айнщайн развива математичния модел за съществуването на атомите, а през 1908 г. той е експериментално доказан от френския физик Жан Батист Перен и така атомно-молекулната теория за строежа на веществата е потвърдена.
Термодинамиката
Един древен философ много често е игнориран през вековете - Хераклит от Ефес (ок.535-ок.470 г. пр. Хр). Това се дължи на факта, че до нас са достигнали само 100 оцелели фрагмента от негови произведения. Цялата онтология на Хераклит произтича от монистичен възглед, че огънят е истинското начало и истинската реалност, а не от въздух, вода или земя, както твърдят други философи като Талес и Питагор.
С две думи - всичко, което съществува, е направено и управлявано от огън. Във фрагмент 30b е разчетен най-очевиднит израз на тази идея, когато философът нарича Космоса "все по-жив огън".
Тази идея, разбира се, не е съвсем точна, но Хераклит е по-близо до истината, отколкото могат да си представят мнозина в наши дни.
Всъщност точно законите на термодинамиката позволяват Вселената да съществува. Без топлина нямаше да се случи нищо. Топлината е форма на енергия, която причинява трансформация и промяна, докато трансформацията и промяната запазват космическия цикъл на раждане и смърт. И макар не всичко да е направено от огън, огън и топлина запазват всичко живо и не позволяват на Вселената да се саморазруши.
Всичко се движи в постоянен поток
Хераклит е изказал пръв и още един природен закон, който е събрал в едно изречение: „Никога не можем да се изкъпем в една река два пъти“. Този израз е синтезирал възгледа му, че всичко тече и се променя. Според философа единствената константа в живота е Вселената, а всичко в нея се променя.
За човешкото око това не е така. Предметите около нас не се променят за времето, през което ги наблюдаваме. Затова и някои интерпретации на тезата на Хераклит смятат, че тя се е отнасяла към някаква по-абстрактна структура, вместо да дава описание на реалността.
Квантовата механика обаче казва нещо друго. Според теорията на квантовото поле всичко във Вселената е направено от изключително малки частици, които постоянно се движат и се променят под повърхността на това, което можем да видим с просто око. Постоянното космическо движение на тези частици създава всички полета (електромагнитни и т.н.), които държат Вселената и всички предмети в нея във форма и определен ред.
Еволюцията
Днес се счита, че английският естествоизпитател Чарлз Дарвин (1809-1882) е създател на една от най-влиятелните и трансформиращи научни теории - за еволюцията. Идеята обаче е на повече от 2000 години, много преди ученият да напише книгата си "Произход на видовете" (1859).
Първият, който теоретизира за еволюция, е Анаксимандър от Милет през VI в. пр. Хр. Този философ, автор на съчинението "За природата", твърди, че животните са се развили от същества в морето. Разглеждайки вкаменелости и чрез дедуктивни разсъждения, той стига до извода за океанския произход и че в някакъв момент хората са се адаптирали да живеят на Земята.
За съжаление, трудът на Анаксимандър, съдържащ тази теория, е бил изгорен заедно със стотина негови книги и така идеята му потъва в забрава за повече от 2000 години.
Естественият отбор
През V век пр.н.е. един философ от Сицилия - Емпедокъл (483-423 г. пр. Хр.), пише за произхода на видовете. В поемата си "За природата" той обяснява, че в основата на света са 4 стихии – земя, въздух, вода и огън. Те се привличат или отблъскват, което и основа на естествения отбор на живите същества, като се налагат тези с най-добра комбинация между четирите стихии
Емпедокъл развива и странни идеи. Например, че отделните ръце, крака и органи се издигат от земята и се съчетават чрез силата на любовта, за да произведат най-странните хибридни същества. Но в крайна сметка само животните, които са имали късмет да бъдат направени в правилния ред, ще оцелеят и ще продължат да бъдат животните, които виждаме днес.
Тази теория е първият документиран опит да се опише създаването на живот без дизайнер, в лицето на висша сила или Бог, и е предшественик на теорията на Дарвин за еволюцията чрез естествения подбор - че само най-силните и най-способните оцеляват в природата.
Големият взрив
Теорията на големия взрив е разработена от Стивън Хокинг и в основата й е твърдението, че в началото си Вселената е била или много малка, или дори е била събрана в точка, след което бързо е започнала да се разширява.
Подобно схващане обаче се е появило почти 3000 години по-рано в Древна Индия. В една от четирите Веди (големите книги на тази религия) е написано, че цялата Вселена се съдържа в една брахманда (космическо яйце). Там съществуват цялото пространство, материя и творение. Вселената, която виждаме, се разширява от една точка - „Bindu" и в крайна сметка ще се срути в същата точка.
Раздвоението на личността
Съвременната психология показва, че хората могат да имат и по много „Аз“ едновременно. В рамките на нашите умове имаме рационално, съзнателно същество, но също така и емоционално и несъзнателно същество, реагиращо на нашите физически процеси. И двете са необходими за съществуване на човек.
Един от древните, който теоретизира идеята за разделеното "Аз", е Платон (427-347 г. пр. Хр.). Древногръцкият философ смятал, че хората имат три съперничещи си части в душите си – причина, апетит и дух. Представял си душата като два коня (апетит и дух) и един колесник (причина), опитваща се отчаяно да държи юздите. Когато трите части са в хармония и разумът побеждава, хората са в мир и са щастливи. Но когато техните желания и апетити си противоречат, човеците са в състояние на вътрешна война. Ето защо се чувстваме ядосани и нямаме добър контрол, когато например знаем рационално, че не трябва да преяждаме, но стомахът ни кара да го правим.
Земята е кръгла
Един от първите философи е Талес от Милет (624-647 г. пр. Хр.), който често е смятан за основател на естествената философия. Той е изследвал принципите, които управляват творението, поставя под въпрос традиционната гръцка митология и се опитва да открие причините и произхода на Вселената.
Древният историк Херодот е описвал деянията на Талес, а също така Аристотел, който е документирал теориите му и ги записва в собствените си творби. Една от ключовите идеи, които той приписва на първия Талес, е представата за сферична (а не за плоска) Земя.
Талес е имал големи познания по астрономия, математика, геометрия. Пръв измерва височината на египетските пирамиди по сенките, които хвърлят, предвижда слънчевото затъмнение в Милет, описва пръв съзвездието Малка мечка и т.н.
Именно използвайки познанията си за затъмненията, Талес предполага, че Слънцето би хвърлило елиптична сянка, ако Земята е плоска, а това не е така. Като доказателство отбелязва също, че ако Земята е плоска, горе ще се виждат едни и същи звезди, независимо къде се намира човек.
След Талес предположения, че Земята е кръгла изказват Парменид, Платон и Аристотел, а доказателството на тази теория отнема повече от 1000 години.
Индетерминизъм
В квантовата механика индетерминизмът е един от ключовите елементи на теорията. Според нея никога не можем наистина да разберем къде е частицата, докато тя не взаимодейства с нещо. Свободните частици се движат случайно през Вселената и взаимодействат по непредвиден и винаги непредвидим начин.
Преди квантовата теория да излезе на преден план във физиката през ХХ век, често се смятало, че всичко може да бъде точно предсказано, защото се случва по предварително определен начин.
Идеята за индетерминизма обаче съществува от хилядолетия. Още Аристотел отчита идеята за случайността в своята теория за четирите причини. Той заявява, че някои неща в природата са просто случайности. Левкип пък като че ли най-точно от древните описва квантовия свят. Той вярва, че атомите са обект на „непредвидими и случайни движения, бързо и непрекъснато".
