Ленин, който като Путин е бил вманиачен на тема история, казва: "Има десетилетия, в които нищо не се случва; и има седмици, в които се случват цели десетилетия". Отиващата си седмица е от втория вид. Последните десетина дни истински разтърсиха света. Разчупени бяха много табута, почти мъртви институции придобиха нов смисъл и призракът на ядрената война надвисна над Европа за пръв път от 80-те години. Германия го нарече Zeitenwende, повратният момент. Затова Украйна съвсем няма да бъде единствената, която завинаги ще бъде променена от тази война.
Западът изненада сам себе си със способността си да реагира на нещастието, сполетяло народа на Украйна. От това се родиха немислими доскоро промени. Германският Бундестаг отпусна допълнителни 100 млрд. евро за отбрана. Матео Салвини, големият приятел на Путин в Италия, занесе бели лалета в украинското посолство. Лиз Тръс, външният министър на Великобритания, участва в среща на външните министри на ЕС. Унгарският лидер Виктор Орбан - критикуван от години за крайната си политика и нарушенията на човешките права, отвори обятия за украински бежанци.
Само две седмици по-рано германският външен министър Аналена Бербок твърдеше, че Германия няма нужда да се отмята от дългогодишната си политика да не продава оръжие в зони на конфликт. Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел отблъскваше призивите Украйна да влезе в съюза. За разлика отпреди, когато твърдеше, че ЕС трябва да научи "езика на силата", Борел сега говореше за "силата на европейския език".
Дори в сряда, в навечерието на войната, Бербок твърдеше, че Германия не може да се присъедини към най-строгите санкции заради "огромните щети", които щеше да донесе това на германската икономика. "Путин ще се смее последен", предупреждаваше тя.
И въпреки това в края на същата седмица, два дни след началото на войната, коалиционното правителство в Германия направи завой на 180 градуса. Канцлерът Олаф Шолц и воденият от него кабинет решиха да изпратят на Украйна 1000 противотанкови оръдия и 500 ракети "Стингър". На следващия ден Шолц съобщи в Бундестага, че налива 100 млрд. евро в отбраната на страната. Изявлението му предизвика едновременно шок и аплодисменти, а депутати потресени разказваха, че едва не са паднали от столовете си.
Обещаното увеличение ще катапултира Германия до третото място по разходи за отбрана в света, след САЩ и Китай. Буквално за една нощ страната отново се превърна в могъщ геополитически фактор. Социологическите сондажи показаха, че 78% от германците подкрепят решението. "Доста е удивително колко бързо правителството
наруши практически всички табута
във външната политика на Германия след Втората световна война", коментира Матиас Матийс, старши анализатор за Европа в Съвета по външни отношения.
Путин обаче предизвика революция не само в Германия. Швеция заряза политиката си да не изпраща оръжия в зони на конфликт, като реши да даде на Украйна противотанково оръжие Bofors AT-4. Във Финландия социолозите показаха шокиращ обрат в общественото мнение - 53% искат страната да се присъедини към НАТО. Дори в Швейцария управляващите трябваше да догонят обществените настроения и за нула време да подкрепят целия пакет от санкции на ЕС. Решението не слага официално край на неутралитета, оцелял в две световни войни, но вече има призиви да се увеличи бюджетът за отбрана.
Мини революция преживя и Италия, където премиерът Марио Драги преди седмица се мъчеше да заобиколи евентуални санкции заради зависимостта на Италия от руския газ, но дни по-късно обяви пред парламента: "Да, искаме мир, но е очевидно, че който е подредил над 60 км танкова колона пред Киев, не желае мир. Не можем да обърнем гръб на Украйна. Италия няма да си затваря очите". Драги предложи публичен регистър на олигарсите с над 10 млн. евро.
Във Франция войната ще донесе нова победа на Макрон на изборите, след като десните му съперници бяха компрометирани от връзките си с Путин.
Промяна има и в Източна Европа, където често гледат враждебно на бежанците, а
сега ги посрещат с отворени обятия
Полша прие безпрецедентните 800 000 бежанци. Даже Орбан се закле, че "нито един човек няма да остане без помощ".
Великобритания също пое по Пътя за Дамаск. Правителството обеща, че няма да има чадър над олигарсите и обнародва отлагания закон за икономическите престъпления, с което явно подплаши достатъчно Роман Абрамович, за да тръгне да продава "Челси". Безкрайното унизяване на Брюксел бе прекратено. "Качеството и интензитетът на контактите нямат нищо общо с доскорошните. Възстановихме взаимното доверие", коментират в Брюксел.
Но най-бързата и изненадваща реакция дойде именно от ЕС. Съюзът за пръв път отпуска 500 млн. евро по Европейския механизъм за подкрепа на мира, които са за доставка на оборудване и консумативи за украинската армия. За пръв път
ще бъде предоставена и смъртоносна техника
Ролята на съюза като военен играч вече не съществува само по семинарите.
С невиждана скорост напредва и обсъждането на санкции, при това при единодушие сред страните членки. Досега някои мерки се обсъждаха с месеци, като различни държави използваха правото си на вето да ги спънат, ако не отговарят на националните им интереси.
Чисто ново и неочаквано ниво на решимост бе демонстрирано и от Великобритания, САЩ и ЕС по отношение на координираната атака срещу руската централна банка, блокирането на системата SWIFT за руските банки и фирми. Това практичеки
представлява обявяване на финансова война
с методи, които никога не са били пробвани досега. Някои от централните банки на Г20 например замразиха резервите на руската централна банка под тяхна юрисдикция, с което опразниха военните чекмеджета на Путин.
Всичко това е забележително, направо епохално, но не е повод за тържествуване. Институциите на либералната демокрация демонстрират със закъснение решимост и единство, но тук и сега те все още са губещи. "Русия ще иска да изправи Зеленски пред ужасен избор - дали да продължи да се бие на невероятна човешка цена и до разруха на страната си или да приеме условията на Путин. Западът на практика даде зелена светлина на Путин, когато го увери, че никой няма да се меси. НАТО няма стратегия за спечелване на войната в Украйна, защото
НАТО не иска да участва
в тази война", коментира Киър Джайлс от анализаторската група "Чатам хаус".
Европейските политици тепърва ще берат ядове и с цената на хляба и енергията, понеже не се знае дали избирателите ще са готови да поемат тази жертва.
Литовският външен министър предупреди, че половинчатите мерки няма да свършат работа. "Путин няма граници в Украйна", подчерта Габриелиус Ландсбергис, който иска хуманитарни зони, подкрепяни от забрана за полети. Великобритания и САЩ обаче са твърдо против, тъй като това ще изправи пилоти на НАТО и Русия едни срещу други. Планът на Полша, подкрепен от Борел, целеше да осигури на Украйна изтребители на НАТО със съответното обучение и бомби, но бе зачеркнат за по-малко от ден.
Оставащият вариант е да се запушат и последните пробойни в санкциите. Известно е, че Великобритания, ЕС и САЩ все още купуват петрол, газ и други стоки за над 700 млн. евро от Русия. Това е еквивалентът на 150 танка на ден, които Русия може да финансира с тези пари. На това може да се сложи край или чрез енергийно търговско ембарго или чрез ревизиране на решението на ЕС да остави в SWIFT "Газпромбанк" и "Сбербанк" - основните банки, през които минават европейските плащания за руски газ и петрол. Ако тези две банки бъдат изхвърлени от SWIFT, това може да парализира износа на руски петрол и газ, но може и да доведе до отмъщение на Путин.
Обхватът на икономическите и финансови мерки, предприети срещу Москва, да не говорим за растящата спортна и културна изолация, са унижение за Путин, но те поставят и риск пред Запада, ако руският лидер реши, че единственият изход е да търси пълна победа. "Той е притиснат в ъгъла, но за съжаление с ядрени оръжия", казва Джайлс.
Западът бе преобразен за една седмица, но въпросът този уикенд е дали е готов да отиде отвъд това, пришпорен от хаоса на събитията. Дилемата, пред която западните сили са изправени след седмица война, е същата, която Джордж Оруел вижда при Невил Чембърлейн през 1938 г. - те "нито искат да платят цената на мира, нито цената на войната".
