От 1947 г. Bulletin of the Atomic Scientists на Чикагския университет брои минутите до края на света със своя Doomsday Clock. Стрелките на часовника ту се доближават до края, ту се отдалечават - в зависимост от това дали ядрените сили се разоръжават или вадят от силозите ”оръжията за сдържане”.
Часовникът на Страшния съд днес е там, където беше през 1958 г., когато в рамките на няколко месеца СССР и САЩ тестваха успешно първите термоядрени бомби. Часовникът и тогава, и днес показва минута и половина преди полунощ.
Минута и половина преди да се извадят ядрените оръжия и всичко да свърши
Когато Русия нападна Украйна на 24 февруари, краят на света не бе така близо. Тогава всички - вкл. руското и щатското разузнаване, вярваха, че втората армия в света лесно и бързо ще прегази Киев. Въпреки ясните грешки на Червената армия в първите дни на войната светът настояваше тази агресия да спре бързо. Украинският президент Володимир Зеленски приканваше руските интелектуалци да издигнат глас срещу войната, а за такива призиви и до днес в Москва арестуват. Да не забравяме - при преговорите в Истанбул украинците декларираха, че се отказват от НАТО и предложиха на руснаците да продължат да владеят Крим /а може би и Донбас/ още 15 г., като през това време се водят преговори. С две думи - тогава за мир се говореше много - Западът и Киев настояваха за това, Русия също искаше мир, но след края на “специалната операция”.
След това обаче нещата започнаха да се променят
Руснаците отстъпиха района около Киев и бавно се изтегляха от северозападните части на Харков. Те започнаха да се прегрупират и обявиха втората фаза на войната - освобождение на Донбас и южните провинции на Украйна. Западът започна ефективно да снабдява Украйна с оръжие - само в Жешов досега са кацнали над 140 товарни самолета с пушкала за Украйна, вкл. и онези, които летят от Варна и Бургас. Тук някъде спряха развитието си родните русофили, които смятат, че въоръжаването на украинците само удължава агонията им, тъй като победата на Русия е все така в кърпа вързана.
Ситуацията обаче се промени, тя сега е коренно различна - бързата победа я няма, страхът в украинците изчезна, те всеки момент ще си върнат границата с Русия и ще се озоват на 35 км от Белгород.
Сега нито Русия, нито Украйна, нито Западът искат преговори и мир.
Всички искат войната да продължи
Пацифизмът вече е ерес - който го изповядва, е враг, защото той е заплаха за сигурността. Мирът е зло. Руснаците не виждат никакъв шанс за преговори с “нацистите” и световната коалиция зад тях, която иска да заличи всичко руско, а украинците не желаят да преговарят с “рашистите” - касапите от Буча.
НАТО категорично не иска край на войната. “Войната навлиза в своята решаваща фаза”- това заяви зам.-шефът на пакта Мирча Джоана в интервю за “Ал Джазира”. Очакванията на НАТО са войната да “изсветлее” от позиционното си зацикляне, да загуби своята неяснота през следващите няколко седмици. В това време ще стане ясно дали руснаците имат сила за мощно настъпление и дали снабдената с оръжия украинска армия е способна да задържи това настъпление. Т.е. позицията на НАТО в момента е - нека войната да продължи, нека да подкрепяме Украйна, с каквото можем, нека да почакаме малко да видим какво ще стане.
Във връзка с посещението на Нанси Пелоси в Киев “Ню Йорк Таймс” написа, че то "има за цел да изпрати ясно послание, че
САЩ не се интересуват от патови ситуации
или връщане към статуквото." Т.е. САЩ също очакват войната да продължи, зациклянето на фронта да бъде променено и да не се връщаме към ситуацията преди 24 февруари. САЩ дават на Украйна толкова оръжие, колкото всички останали партньори, взети заедно, а с ленд-лийза тази помощ може да стане безгранична. Както казват руснаците: "САЩ са готови да воюват до последния украинец".
Добре въоръжени, украинците също се готвят не за преговори, а за “капитулация на Русия“ - това бе заявено не от кой да е, а от секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНБО) на Украйна Олексий Данилов. "Той не говори случайни неща и без съгласуване", рече съветникът Арестович, който от своя страна пусна в обръщение тезата за украинско контранастъпление през юни. ”За това време нашите сили ще получат достатъчно количество западно оръжие, което може да спре врага. Това оръжие ще стигне за няколко бригади, за тяхното пълно превъоръжаване. След това ще може да започне настъплението”, обясни той. Т.е., украинците, подплатени с оръжие и пораснало самочувствие, са готови за още война.
Руснаците не успяха с блицкрига, а вече дълго време - от 19 април насам, буксуват във втората фаза на войната, в Донбас. Това обаче съвсем не е премахнало желанието им да изпълнят заповедите на Путин за освобождение на Новорусия и Малорусия. Това не е невъзможна мисия - на практика Луганска и Херсонска област в момента са руски, остават Донецка и Запорожието. Тук Путин може да спре, може и да продължи бавно и методично към Николаев и Одеса.
Не е ясно какво ще правят руснаците, ако не успеят
през следващия месец в Донбас и ако украинците минат в контраатака.
Реално погледнато, това е сценарият, който може да премести рязко стрелките на Doomsday Clock. Ако бъдат изтласкани от Украйна, ако претърпят загуба, руснаците биха се изкушили да използват ядрено оръжие. Руските ръководители - външният министър Сергей Лавров, на отбраната Сергей Шойгу, напоследък говорят все по-често за ядрени бомби - те обясняват, че нямат намерение да ги използват, освен ако не се налага. Показаха ги и на парада на 9 май. Западните спецслужби периодично успокояват, че няма движение в тази посока. От Космоса гледат руските ядрени силози. Руснаците обаче далеч преди войната стигнаха до извода, който често повтарят Путин и пропагандните тв канали: “За какво ни е свят, в който нас ни няма”, т.е. руският свят не би допуснал да стои в ъгъла - би направил опит за последна атака, дори и ако Земята ни отиде по дяволите.
Ситуацията е напълно непредсказуема, не защото не са ясни последиците, а защото не е ясен ходът на войната. Зеленски казва: “Не трябва да се очаква от ръководството на РФ да не използва ядрено оръжие. Или да използва. Напълно възможни са и двата варианта. Понякога те използват нещо, без да си дават сметка за резултата”.
Поне е ясно едно - преди някоя от воюващите сили да придобие ясно предимство, очевидно ще се мине през нови реки от кръв. Никой не е готов да направи крачка назад, никой не дава шанс на мира - нито враждуващите страни, нито подкрепящите, нито наблюдателите. Всички са готови на нови жертви в името на победата сега, въпреки че никой не може да си представи мира след войната - как Русия и Украйна, как западният и руският свят ще съжителстват, след като спре хаосът.
