Понякога ще идвам... като нечакан и неискан гостенин... Рецитирах си наум, колкото помнех, когато посетих моя приятел и седнахме до камината да обсъдим един въпрос.
Първо му похвалих прическата и вдъхнах с наслада аромата на гел и корабостроене. Да наречем този приятел Гела, за да не му лепне някой по-гаден прякор.
- Здравей, как си - викам, - добър вечер във всяко едно отношение!... Можеш ли да ми отделиш малко жилищна площ, че съм затруднен в момента. Много неблагодарна работа работя, едвам си изхранвам семейството... Но - служба, няма как!
- На драго сърце - каза ми той, а аз почувствах топлина и уют. - Мога да те настаня долу-горе, малко под двеста квадрата са добре, нали?
- Чудесно - приех с радост. - Знаех си, че няма да ме оставиш на улицата, ти си истински приятел!
- В бизнеса приятелства няма - възрази той, - но и аз те харесвам! - добави, за да не ме огорчава.
Замислих се как да уредим паричния въпрос, без да го обидя.
- Аз не съм неблагодарник - уверих го. - Колко пари е разумно да определим за наем?
Гела се замисли и взе да пресмята нещо, шепнейки беззвучно. Дъвка така известно време разни числа и знаци, накрая предложи:
- Какво ще кажеш да ти плащам по толкова и толкова на месец? - не са много, не са и малко.
- Което е истина, истина е, парите са точно колкото и аз си помислих, че ще е удобно да получавам като наемател.
- Ти си ми гостенин, а гостът за мен е нещо свещено! - размаха ръце той. - Нека отбележим началото на едно хубаво гостоприемство. Можеш да останеш тук колкото поискаш, докато си на тази неблагодарна служба. Човек с такива способности не бива да унижава семейството си с недоимък, лишения... За да имаш размах в мисленето, трябва да има къде да се поразмахаш свободно!
Гела се въодушеви и започна да ръкомаха. Изпихме по едно малко уиски и засилихме чашите в камината.
Загледахме се в огъня и се заслушахме в пращенето на горивото. Мен ме обзе нещо като нега или томление, не съм сигурен в значението на тия думи, но като се почувствам странно, обикновено си представям думите нега, томление или екзистенциална интелигентност.
Някакво ехо от мислите ми изглежда стигна до моя домакин и той рече:
- Има там един Бачо от ваш'те, честно да ти кажа, никаква емоционална интелигентност няма, пълен олигофрен, много злобно парче, прави се на валериан, а ми е опънал нервите като корабни въжета, направо ми потъват една след друга гемиите. Ей с тоя, ако ме оправиш, веднага ти вдигам наема! Иначе, ако е въпросът, тутакси мога да изкарам 10 000 човека в негова подкрепа и против майките!
Люснахме по още едно уиски и пак засилихме чашите в камината.
- Ще му дойде времето и на него, не само тебе те дразни - развърза ми се езикът. - Той, да ти кажа, е голям селинджър и Ред Бредбъри, на мен фамилията ми все пак е френска, падам си малко-нещо интелектуалец. Знаеш ли какво е форе на френски? Гора! Мозъкът ми е гора от овощия с плодовете на знанието. А твоят Бачо вече е сготвен. Пито - платено. Мене, текел, фарес. Той е под строго наблюдение от Сараите!
Така плямпах поне час, щото ми стана бърбориво от уискито. После наминах и покрай един мургав комшия.
