Развали ми се компютърът вкъщи и се обадих на една маникюристка. Жена ми като чу, беше първоначално скептична, но аз си я знам, че макар да е маникюристка, доста разбира от компютри, идвала е да ми тегли филми от Замунда, но жена ми не знае, щото тогава не беше вкъщи.
Ама сега си е вкъщи, гледа маникюристката и ми разправя:
- Каква е тая съмнителна жена? Мислиш ли, че ще свърши работа? Аз маникюра си го правя сама, но с компютъра не мога да се справя.
- Как няма да се справи! - защитих изпълнителката. - Виж какви нюанси русо се разливат по раменете ѝ. Виж как отмята тия ми ти вълни с гребени от козметична пяна!
- Абе, малко се притеснявам - вика пак жена ми. - Дали разбира от защита на лични данни?
- Ооо, в това е най-добра! - категоричен бях, щото си знам, че на никого не е казала.
Жена ми без да иска прочете мислите ми и каза:
- За това, дето си го мислиш, е общо взето дискретна, щото аз го чух само от три места, но на едното може и да не казала тя, ами ти да си се похвалил.
Сега пък аз се залових да ѝ чета мислите, щото помня на кого съм се хвалил. Четох, четох, пък се отказах. Никакъв морал няма в тия четива!
- Преди всичко морал и етична отговорност! - обади се и маникюристката, като същевременно се опитваше да пъхне стара дискета в USB порт. - Аз в моята работа се водя от този принцип и съм си изготвила Етичен кодекс на ноктоработника. Подписах си го без колебание, защото в днешно време нищо не остава скрито-покрито. Най-добрата защита на лични данни е високата морална отговорност и граждански добродетели. Хората си четат мислите, а когато не могат да си прочетат мислите, направо прочитат месинджъра на любимите същества. И научават всичко. Но когато личните данни имат статут на обществена добродетел, човек става неуязвим.
- Тая не била пълна калинка! - впечатли се жена ми. - Обаче не я виждам как ще оправи компютъра. - Кво става, булка, върви ли дискетата през USB-то?
- Сега ще ви обясня какво се прави, как се прави и какво още трябва да направим - каза маникюристката. - Защото вие видяхте. В най-развити държави им се сринаха системите. Дискета е това. Скапала се, паднала, не минава през USB-то, а тука в тая дискета имам много хубав DOS, всичко върви на него.
- Тази щом знае какво е DOS, те е излъгала и за годините си! - отбеляза жена ми. - И ти понеже си добър човек, си повярвал. Затова те обичам, това момиче все повече ми харесва. Кажи с компютъра какво ще правим? - обърна се тя към нея.
- Вие работите с компютри, с програми, знаете, че някой път се бъгва. Това се случи и тук. Но, дет се вика, това е неудобство, неприятно. Бързо го надграждаме, мисля, че ще се справиме. Много по-тежко би могло да бъде, ако се случи в други системи, така че това ни дойде като една добра обица на ухото.
Аз нищо не разбирах, но жена ми изглеждаше все по-развеселена.
- Я – каза тя - иди да ни купиш малко биосирене, ама от оная ферма в Сусурлево, там е най-хубавото сирене! Ние тука ще оправим компютъра, не се притеснявай.
***
Тия взеха, че наистина го оправиха.
На другия ден пих бира с оня приятел, дето му се бях похвалил за маникюристката. Тоя път той ми се похвали – помогнал на маникюристката и нейна приятелка да оправят компютъра на някакъв льохман, а за награда...
Взех да му чета из мислите, пък се отказах.
