Отминаха изборите, огледахме се, сепнахме се и си казахме:
- Опа! Май оцапахме бохчата! Ц... ц... ц... Тюх да се не види!
Сетне добавихме със съответната усмивка:
- Какво пък, стават грешки, човеци сме!
И решихме - не, разбира се, че няма да са тези индивиди, в Брюксел може да ни представлява единствено и само легендата, еманацията и христоматийният образ Бай Ганьо. И го пратихме в Европарламента.
Той, както си му е редът, с наша помощ махна от раменете си съответния ямурлук, облече скъпия евродепутатски костюм, после прибра ботушите в килера, а наместо тях нахлузи най-фини маркови обувки и пое на запад уверено и нахъсано както преди век и нещо.
Сега обаче наместо влак нашият герой употребява самолет, не е прост той. Още едно отклонение от Алековия оригинал - в самолет онова недоразумение с килимчето от будапещенската гара е невъзможно, обаче пък винаги можеш да намериш кусури на авиокомпанията, която до този момент е превозила само няколкостотин хиляди най-различни пътници, но не и такъв, значи има още мно-ого да се учи. И Ганьо Балкански дава акъл, къде ядосано, къде иронично, но винаги накрая с "Майка му стара!" под една или друга форма.
Брюксел, какво да говорим, "град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат". Ала бай ви Ганя не е будала, той там е отишъл не да дава пари, а да получава, при това не какви да е пари, а евродепутатски, дето с продажба на мускали с розово масло друг път ще изкара, затова и той казва гут моргин и добавя - не е прост бае ви Ганя!
Езици трябват и вътре в Европейския парламент, не може за четири години един евродепутат да не се изкаже баре веднъж от трибуната и да не участва поне в едно-две мероприятия. Прочее, бае ви Ганя може да държи реч на пленарно заседание, знае той как се прави това, не е прост, та затуй излиза наперено на трибуната, побутва нагоре-надолу микрофоните, пък зейва като атласки лев и почва! Не онова "Булгар! Булгар!", което все пак съдържа някакво послание към света, не, започва да ги реди като по стенограма: "За мен е чест да бъда пред вас и се надявам днес да проведем конструктивен дебат за реални ползи за европейските граждани, за общи обединяващи каузи, осланяйки се на досегашния си опит и търсейки нова отговорност с надежда и увереност...".
Извън залата положението става малко по-трудно, защото го спира журналист и го пита нещо там актуално, мнението му търси, което е добре, обаче мнението трябва да се даде на английски, което не е добре. Не че Ганьо Сомов не знае езици - "по турски да ти приказва като турчин, влашки разбира, сръбски, руски чат-пат", но в Европарламента такива официални езици засега няма. Затова се почва една мъка на самоделен английски We, my prefer to method of relationship, of action...
След такова изпитание, знае се, редно е да се хапне, затова да оставим Бай Ганьо насаме със софрата, да може спокойно да си разтрие люта чушчица - „България майка мила“ не може без лютичко", пък да куса и сърба, додето едри капки пот замрежват челото му и се стремят да рукнат в чинията му. Благодарим на такава гледка, предостатъчен ни е и само натурализмът български евродепутат!
