Не ги обичам тия. Ама никак не ги обичам! Излязъл си на разходка като бял човек от български произход, забавляваш се, като подхвърляш нещо на любимеца, за да го улавя направо във въздуха – такива любимци харесвам аз, не като ония, дето само се ослушват. И разбира се – насреща навлек с карта на проверяващ.

- Той защо не е на каишка?

Не се знае от кои е – налага се да бъда учтив и внимателен.

- Той е добричък и не хапе – обяснявам. – И ви харесва – вижте как маха с опашка!

Оня продължава.

- А колко килограма тежи?

Ама никак не ги обичам!

- Откъде да знам колко килограма – понякога седемдесет, от време на време стига и осемдесет. Преди или след?

- Преди или след – какво? Вие събирате ли след него с найлонова торбичка?

- Нямах точно това предвид. Преди биричката или след нея?

- Ама той консумира и алкохол?

- С удоволствие и мярка – обяснявам. – И наистина няма нужда от каишка – той сам си знае докъде може да иде и къде не бива да си бута носа – инструктирал съм го.

- Все пак – намордникът е задължителен…

- Ама нали това обяснявам – няма нужда от намордник – той не хапе тези, които харесва. А харесва тези, които аз харесвам – не че искам да прозвучи като заплаха, но наистина, не се опитвайте да не ми се харесвате.

- Разберете, нищо лично, просто някои екземпляри понякога проявяват необяснима агресия…

- Е, ако не хапеха понякога, с какво щяха да се пълнят медиите? Едните избори свършиха, другите са далеч, мачовете са уговорени, тия, които не са уговорени, ги губим, щото ни бият - ако някой не захапе някого за врата – с какво ще се забавлява народът?

Замисли се.

- А може ли да прави стойка на задни лапички?

- Любимата му стойка! Винаги му давам захарче!

Записа си нещо.

- Захарта е вредна.

- Не и за моя – по три лъжички си слага в кафето.

- Кафе?

- С малко коняче, разбира се, а когато не се намира в мини бара – може и с ром. Но никога повече от петдесет грама – повече чашките не побират. Запишете си – в хотелите не трябва да дават големи чаши. Тия за чай крият опасности – сипва си по повече и краката престават да го държат.

Пак си записа нещо.

- Вие сте един абсолютно безотговорен към любимеца си собственик – рече. – Ще докладвам и ще ви санкционираме по новия закон!

Е, тук ме ядоса.

- По кой закон, бе, пезевенк? Като имаш карта – да не мислиш, че законът е писан за такива като мен? Тоя закон аз съм го писал!

- Чак пък…

Ей, много тъп и необразован народ има сред контролните органи. Налагаше се да въведа някакъв ред в прилагането на закона ми.

Почесах любимия си репортер зад ушите и му рекох:

- Дръж!

И той се изправи на задни лапички, извади микрофона, нарами камерата, включи осветлението и гепи навлека за ръкава:

- Според документите, с които разполагаме, обществената поръчка, която свързаната с вашата жена фирма е спечелила, е манипулирана чрез корупционна сделка с племенничка от офшорната компания на третия ви братовчед… Документите, с които разполагаме, вече са предадени на компетентните органи, а нашите зрители и читатели биха искали да знаят – вие като слуга и подлога на олигархичните кръгове в България вярвате ли в българското правосъдие, или не, и ако – както ви гледам – очевидно не, защо?

Да види той! Хайде бе – ще ми прави забележки за намордника!

Който имаше нужда от намордник – вече си го има!