Жена ми отиде до магазина за хляб, а аз се замислих пържените кюфтета с бира ли ще вървят по-добре, или с виното на баджанака. Тъкмо се сетих, че лимонадата бе свършила, а без нея домашният еликсир напуква чашата, и понечих да звънна на моята със съответните указания, когато входната врата ми звънна на мен.
- Добър ден - каза мъжът на изтривалката.
Като изключим медицинската маска на устата му, той изглеждаше средностатистически за нашите ширини и дължини, тоест в Западна Европа антитерористи не биха го арестували незабавно, а в Близкия изток фундаменталисти не биха го претрепали с камъни още първия ден.
- Да не избързваме... - отговорих вряло и кипяло.
- Господине, нещата са твърде сериозни! Иванов от районната карантинна инспекция!
- Коя по-точно? - зададох законен според мен въпрос.
- Към Народното събрание!
Рефлекторно се опитах да осмисля чутото до този момент в неговата съвкупност и той почти ме избута навътре в апартамента. Краката сами ни отведоха в кухнята, където мъжът подуши въздуха.
- Жената опържи кюфтета - обясних излишно.
- За друго изследвам въздуха! - сряза ме Иванов. - А вие шега си играете!
Седнахме край кухненската маса и той продължи:
- Знаете за грипната епидемия, нали?
- А, ние взимаме мерки - жената ме тъпче с чесън, което затруднява случайните сексуални контакти, но пък гарантирано убива всякакви грипни вируси!
- Грипната епидемия ли обаче е най-страшното?
Застанах нащрек:
- Какво ще поскъпне?
Той въздъхна:
- Да, куца ни все още разяснителната работа! Но спокойно, затова съм тук! От сутринта обиколих седем адреса, капнах, но пък какво удовлетворение от прекрасно свършената работа! Сега ще ви кажа за какво иде реч, само, моля ви, не обръщайте внимание на куркането! Черва, и на тях, както и на сърцето, не можеш заповяда!
Мъжът се засмя, а аз обречено донесох кюфтетата:
- Заповядайте, почерпете се! - и като видях как ловко протегна пръсти, добавих. - Хапнете си едно-две!
Той за секунди омете две и гризейки третото, заговори:
- Епидемия от глупост, господине! В национален мащаб! На всички нива! Няма пол, няма възраст, няма образование! Тотална е работата! Цялата страна е пламнала и компетентните органи нищо не можем да направим, освен да разясняваме и пак да разясняваме!
В този момент третото кюфте бе вече вкусен спомен, а четвъртото уверено го следваше.
- Добре, де - казах, - на глупаците така им се пада, мен обаче това какво ме засяга?
- Да не мислите, че само вие така си мислите? Я се огледайте! Глупост след глупост! Милиарди се точат от този народ, а той какво?
Усетих, че въпросът е към мен и отговорих неуверено:
- Ами... нищо.
- Точно така! Защото е болен! Нацията е болна! Епидемия! Само хленчат, че нямат пари! Ниски били пенсиите! И зяпат как ги обират! Забаламосват ги и ги обират!
Стреснах се:
- И сега какво? Ще се мре ли?!
Мъжът развълнувано захапа следващото кюфте, изгубих им броя кое поред:
- Профилактика! Ще се пазите, ей! Усетите ли, че някой ви лъже, свийте му сърмите бе, толкова ли е трудно! - Мъжът интимно се наклони към мен. - Винце, нещо, няма ли?
Подскочих:
- Има, как да няма! Домашен еликсир! Обаче лимонадата е свършила! Ще звънна на жената да вземе, тя всеки момент...
- Не е нужно - прекъсна ме той. - Време ми е да тръгвам. А вие се пазете, ей! Профилактика!
И си тръгна.
- Страшна работа! Епидемия! - казах на жена ми след малко.
- Каква епидемия пак?! - стресна се тя, но после погледът й се впи в чинията. - Къде са кюфтетата?!
В този момент разбрах:
- Леле, и аз съм се заразил! Вземи ракия да ме разтриеш! Може и срещу глупост да помага...
