В малкия партиен офис седяха двама и решаваха судоку.

- Здравейте – казвам аз, – идвам лично да ви подкрепя в предстоящата изборна битка, имате моя глас, така да знаете.

Онези се спогледаха.

- Наистина ли?

- Разбира се! Вие сте партията, която винаги е казвала само истината, с две ръце подкрепям вашата програма за управление!

- Ама ние – викат те – още нямаме програма…

- Нищо – тупам ги аз по раменете, – когато си напишете програмата, ще знаете, че имате един сигурен поддръжник.

В щаба на следващата партия ме приемат с отворени обятия.

- Ние – казват – разчитаме на вас, гласът на народа е на първо място!

- Браво – казвам аз, – това е пътят на всяка партия към победата и светлото бъдеще. Слушайте народа, нищо друго не е важно.

По обяд стигам до офиса на партията, която е опозиция на управляващите.

- Искам – казвам – да ви поздравя и да ви кажа, че съм с вас! Само така, напред!

Те ме гледат с неразбиране.

- За какво поздрави?

- За вашата опозиционност. За вашия характер. За всичко. И най-вече за обещанията ви, че ще победите. А после ще има мир и любов за всички!

- Значи – питат ме – ти ни подкрепяш, така ли?

- С две ръце – викамq – винаги съм ви подкрепял така, както вие винаги сте подкрепяли угнетените и онеправданите! Долу измамниците и разните корумпета!

- И – питат ме – ти ще гласуваш за нас, така ли! Да те отметнем в общата бройка, а?

- Само турете монополите в ъгъла, на колене, с вдигнати ръце и ме отметнете във всички списъци, винаги ще ви подкрепям.

Дадоха ми кафе и сандвич, а после аз поех към лъскавите офиси на управляващата партия. Там ме приеха с известно недоверие.

- Кой те праща? Тука случайни хора не идват!

- Никой не ме праща – най-честно си признавам, – идвам по своя воля. Не мога да не дойда и да не призная колко мъдро и правилно управлявате държавата и съдбините на всички мои братя и сестри! Дойдох да се поклоня пред вашия управленски мащаб!

- Ти ще гласуваш ли за нас на изборите!

- Разбира се! Ще гласувам за вас с двете си ръце, колко пъти мога!

Те пак ме гледат.

- И няма да искаш нищо в замяна, така ли? Пари, постове, разни други услуги, а?

- Хубава работа – викамq – как може да си помислите такива неща!

- Щото – викат – всички говорят, че ние купуваме и продаваме гласове. И тука идват всякакви, все искат нещо, пазарят се. Ти не си от тях, така ли?

- Няма такова нещо! – потвърждавам аз. – И постове, и пари, всичко си е за вас. Идвам с чисто сърце, да си говорим за програми, за управление. Щастието на света зависи само от вас. 

Прибирам се по късните часове, а приятелите ме чакат и отдалече започват:

- Пак ли каза на всички партии, че ще ги подкрепиш, ще гласуваш за тях и че те са единствени?

- Така е, на всички го казах – признавам азq – не се сдържах. Партиите се скъсват да ни говорят глупости, заливат ни с обещания, които никога няма да се изпълнят, кълнат се, че ни обичат и не могат без нас. Е, този път аз ги изпреварих. И ще постъпя като тях – нищо няма да изпълня от това, което им обещах! Да видят те колко е хубаво!

Приятелите ми атакуват морала ми:

- Всичко, което им каза, е лъжа и измама!

-Така е то – викам им, – ама не правите забележки на партиите, а на мен. Твърде много очаквате от тези, от които не може да се очаква нищо.

- Бъдещето никога няма да дойде при нас! – клатят глава приятелите ми.

- Светлото бъдеще – викам – е единствено и само за нашите партии. За нас бъдеще не се предвижда. Но си имаме минало, което ще ни стигне за години напред.