Непрекъснато ме гложди мисълта, че нещо ми липсва. Споделям го, но никой не ми обръща внимание. Приятелите ми изобщо не ми вярват.

- Заблуждаваш се – викат. – Не само че няма липса, а има голямо изобилие от всичко. Ама трябва акъл, за да го видиш!

- Разберете ме – викам им, – както и да го гледам, живея с мисълта, че нещо важно отсъства от живота. Всичко внимателно отмятам, но липсите остават.

- Пак погледни – казват приятелите ми, – виждаш ли това, което и ние виждаме?

- Сигурно – казвам.

-Ето – сочат ми те напред, – обградени сме от всичко ново, изобилието е голямо. Навсякъде има хора, които са доволни от това, което е около тях. Усмихнати пенсионери, весели младежи, щастливи работници. Е, има и недоволни, но те са малцинство и постепенно се съгласяват с всичко и бавно го преглъщат.

- И не само хора – всичко се променя към по-добро. Строят се заводи, чертае се нова инфраструктура, всичко се гради и санира – кажи кое не е наред, а?

- Ама ти си куку – казват близките ми, когато споделям с тях. – Каква липса те гони! Остави тази мисъл. Това ще те разяде отвътре, ще ерозираш и ще се спихнеш. Радвай се, тъкмо сега стана весело и приятно да се живее тука.

- Вие – питам ги – как се оправяте, как живеете, нищо ли не ви липсва?

Хората срещу мен стават сериозни.

- Какво да ни липсва! Такова имане никога не е имало. Накъдето и да се обърнем – работи се, вземат се мерки, нещата ще се оправят. Там, където не може да се оправи, ще се започне отначало и пак ще се оправи. Няма място за никакво униние, разбери го!

- Най-после – казват ми – си имаме всичко. Хляб, ракия, зрелища, нали!

- В изобилие – признавам си аз. – Ама въпросът е не само в хляба, трябват свобода и щастие за всички.

- Свобода и демокрация имаме също в изобилие! Е, малко куцаме с религията и образованието, ама това е поправимо. Пресата е свободна, хиляди страници с кръстословици и судоку излизат всеки ден. Телевизиите не спират да показват щастието на хората, които денонощно играят в разните лотарии.

- Да не би – питат ме после – да ти липсва нещо от политиката?

Клатя глава.

- Правилно! – казват. – Погледни само какви успехи имаме по света и у нас. Ако не сме ние да ремонтираме и да смазваме международното положение, светът отдавна да е ръждясал! А сега върви и пее.

- Не, ти само това вземи – що снимки, що целувки, посрещане и изпращане на всякакви по-първи хора ни донесе нашата политика, никога не е имало такова изобилие. Какво толкова ти липсва, това не разбираме.

Въздъхвам:

- Не знам. Но нещо много ме мъчи и притеснява, липсва и го няма!

Когато сядам в бистрото, и там същата песен ми пеят:

- Нямаш ей толкова причина за съмнение и оплаквания! Ментето ни е истинско, мезето е гарантирано, купонът е всеки ден!

- Огледай се, човече! – казват ми. – Ние сме като в приказка, това е царски живот, сън!

Плеснах се по челото.

- Да, бе! Това е то – всичко е приказка и сън, да. Сетих се какво ми липсва!

Всички млъкнаха.

- Най-после разбрах какво ми липсва през цялото време. Отдавна не съм бил буден. Живеем в сън. Хайде, направете така, че сега да отворим очи и да се събудим всички, става ли?

Отговарят ми с униние:

- Не става, няма събуждане. Това вече не е възможно! Щото нашият сън взе че се сбъдна, но днеска никой не смее да се събуди! И ти няма да успееш, ще видиш!

Видях.