- ...компот от ягоди, мармалад от сливи, лява гуменка...
Комшията, който досега кимаше утвърдително, подскочи, изкряска:
- Тази година гуменка не е падала в джибрето!
Този анализ на ракия - разтриваш няколко капки между дланите си и душиш, дава спектроскопска точност, ако не те разсейват. Изтъкнах:
- На вратата се позвъни, комши, не е честно!
А на вратата се и задумка. Комшията метна пуделски поглед към печката:
- Пенке, виж кой...
Изръмжаване, непознато дори и на спартанските воини, ала предавано от майка на дъщеря, го прекъсна. Някой зачопли ключалката, май с изправен кламер. Моят човек въздъхна, удари голямокалибрен гълток и отиде да види кой така напира.
Секунди по-късно кухнята се изпълни с тежковъоръжени командоси и крясъци:
- Не мърдай! На земята! По очи!...
Като опитен посетител чинно замезих с маринована камба, а откъм печката долетя познатото отпреди малко изръмжаване и в кухнята се възцари тишина. Комшията се настани удобно край масата, чукнахме се, отпихме и той впери овлажнен поглед в пришълците:
- Какво ви води насам, господа?
Те се засуетиха и един от тях пристъпи напред:
- Дошли сме да ви арестуваме! - Онзи метна през цепката на черната качулка плах поглед към печката. - Акция, какво да се прави!
С комшията се спогледахме поразвеселени:
- Свършиха ли подозрителните в тази държава, та до нас опряхте?!
Качулатите явно искаха вдън земя да пропаднат, но нали нямаха съответната заповед, стърчаха насред балатума.
- Пълно е с подозрителни - въздъхна водачът им, - но все са неизвестни извършители, и - кого, кого, при вас дойдохме.
Мъжагите забоботиха нещо като "Такива добри хора... Домашен уют..." Един от тях посочи с мускулесто кутре:
- Това там мариновани камби ли са?
- Да - потвърди комшията, - така пишете в протокола: мариновани камби, пълнени с наситнено зелце и моркови!
- Аха... Жена ми е бременна, та киселичко... Знаете как е...
- Дай на човека един буркан! - прогърмя откъм печката.
- Разбира се, Пенке! Като ги изпращам, ще минем през мазето!
В разговора пак се намеси водачът им:
- Като стана дума за тръгване... Такова... Да дойдете с нас до прокуратурата... - Той метна почти детски поглед към печката. - Само вие, де, госпожата ще дойде, ако иска!
- Мен ще ме арестувате ли? - попитах леко засегнат.
- Какъв се падате на семейството?
- Пие ми ракията! Много го бива в тая работа! - препоръча ме комшията.
- Въпрос на практика! - изпъчих се.
- Те, силовите структури, си имат кой да им пие ракията! - постави ме на мястото ми комшията. - А наздраве!
Чукнахме се, отпихме, а командоският шеф почти проплака:
- Ще дойдете, нали? В прокуратурата се чудят кого да арестуват! Натискат ни за показни акции, а като ги питаме кого да сгащим, не вдигат телефоните и гасят лампите в кабинетите си!
- Показна акция ли ще е? - чу се откъм печката. - Да сложа пеньоара за гости, червилце, едно-друго?
- Разбира се! Вие само кажете "да" и веднага ще осигуря три телевизионни екипа! Не, пет ще осигуря! И фотографи колкото поеме стълбищната площадка!
- Аз вратовръзка да слагам ли? - пак ги подсетих, че и аз съм човек.
Командосът бе категоричен:
- Не, щом не сте от семейството, няма да ви отвеждаме.
Изхленчих:
- Тук ли ще остана?! Сам! Безпризорен!
Комшията бе самата твърдост:
- Оставим ли го тук, ще ми изпие ракията, без да прояви грам човещина!
Маскираният вдигна ръце:
- Ще ви отведем всичките накуп! - Гласът му стана лъстив. - А диаманти, нещо там уличаващи документи имате ли?
- Пенке, имаме ли вкъщи такива работи?
- Не! Имаме пържени кюфтета! Сядайте на масата, че ще изстинат!
Седнахме, а ни отведоха доста по-късно.
