- ...компот от ягоди, мармалад от сливи, лява гуменка...

Комшията, който досега кимаше утвърдително, подскочи, изкряска:

- Тази година гуменка не е падала в джибрето!

Този анализ на ракия - разтриваш няколко капки между дланите си и душиш, дава спектроскопска точност, ако не те разсейват. Изтъкнах:

- На вратата се позвъни, комши, не е честно!

А на вратата се и задумка. Комшията метна пуделски поглед към печката:

- Пенке, виж кой...

Изръмжаване, непознато дори и на спартанските воини, ала предавано от майка на дъщеря, го прекъсна. Някой зачопли ключалката, май с изправен кламер. Моят човек въздъхна, удари голямокалибрен гълток и отиде да види кой така напира.

Секунди по-късно кухнята се изпълни с тежковъоръжени командоси и крясъци:

- Не мърдай! На земята! По очи!...

Като опитен посетител чинно замезих с маринована камба, а откъм печката долетя познатото отпреди малко изръмжаване и в кухнята се възцари тишина. Комшията се настани удобно край масата, чукнахме се, отпихме и той впери овлажнен поглед в пришълците:

- Какво ви води насам, господа?

Те се засуетиха и един от тях пристъпи напред:

- Дошли сме да ви арестуваме! - Онзи метна през цепката на черната качулка плах поглед към печката. - Акция, какво да се прави!

С комшията се спогледахме поразвеселени:

- Свършиха ли подозрителните в тази държава, та до нас опряхте?!

Качулатите явно искаха вдън земя да пропаднат, но нали нямаха съответната заповед, стърчаха насред балатума.

- Пълно е с подозрителни - въздъхна водачът им, - но все са неизвестни извършители, и - кого, кого, при вас дойдохме.

Мъжагите забоботиха нещо като "Такива добри хора... Домашен уют..." Един от тях посочи с мускулесто кутре:

- Това там мариновани камби ли са?

- Да - потвърди комшията, - така пишете в протокола: мариновани камби, пълнени с наситнено зелце и моркови!

- Аха... Жена ми е бременна, та киселичко... Знаете как е...

- Дай на човека един буркан! - прогърмя откъм печката.

- Разбира се, Пенке! Като ги изпращам, ще минем през мазето!

 В разговора пак се намеси водачът им:

- Като стана дума за тръгване... Такова... Да дойдете с нас до прокуратурата... - Той метна почти детски поглед към печката. - Само вие, де, госпожата ще дойде, ако иска!

- Мен ще ме арестувате ли? - попитах леко засегнат.

- Какъв се падате на семейството?

- Пие ми ракията! Много го бива в тая работа! - препоръча ме комшията.

- Въпрос на практика! - изпъчих се.

- Те, силовите структури, си имат кой да им пие ракията! - постави ме на мястото ми комшията. - А наздраве!

Чукнахме се, отпихме, а командоският шеф почти проплака:

- Ще дойдете, нали? В прокуратурата се чудят кого да арестуват! Натискат ни за показни акции, а като ги питаме кого да сгащим, не вдигат телефоните и гасят лампите в кабинетите си!

- Показна акция ли ще е? - чу се откъм печката. - Да сложа пеньоара за гости, червилце, едно-друго?

- Разбира се! Вие само кажете "да" и веднага ще осигуря три телевизионни екипа! Не, пет ще осигуря! И фотографи колкото поеме стълбищната площадка!

- Аз вратовръзка да слагам ли? - пак ги подсетих, че и аз съм човек.

Командосът бе категоричен:

- Не, щом не сте от семейството, няма да ви отвеждаме.

Изхленчих:

- Тук ли ще остана?! Сам! Безпризорен!

Комшията бе самата твърдост:

- Оставим ли го тук, ще ми изпие ракията, без да прояви грам човещина!

Маскираният вдигна ръце:

- Ще ви отведем всичките накуп! - Гласът му стана лъстив. - А диаманти, нещо там уличаващи документи имате ли?

- Пенке, имаме ли вкъщи такива работи?

- Не! Имаме пържени кюфтета! Сядайте на масата, че ще изстинат!

Седнахме, а ни отведоха доста по-късно.