Отидох при управляващата партия и още от вратата им рекох:

- Идват избори. Сложете ме начело на списъците, всички ще гласуват за мен, ще ме изберат, а вие също ще спечелите. Аз съм вашият човек.

Онези ме изгледаха.

- И какъв искаш – питат ме – да станеш в нашата партия? Ние имаме толкова много кадри, толкова хора вече са при нас, нямаме едно празно местенце. За какъв искаш да се кандидатираш?

- За диктатор!

- Моля?!

- За диктатор. И вие сте единствената партия, която има правилната политика да издигнете човек, който честно иска да бъде диктатор.

Те се спогледаха.

- Ти, драги – питат ме, – от луната ли падаш, а? Не си ли чел, че у нас от години се строи демокрация, има свобода, равенство и братство, хората са доволни и щастливи?

- Това – викам им – го чувам денонощно. И затова реших да се кандидатирам и да подпомогна управляващата партия с моята енергия и сили.

- Луд ли си? – питат ме директно.

- Нищо подобно – казвам, – дори имам документ, че съм здрав и прав.

- Тогава мнооого си се объркал!

- Нали – питам ги – само във вашата партия всичко се решава от думата на един-единствен човек, вашия председател?

- Да – викат, – и това е най-разумното нещо. Председателят може всичко, всичко разбира и най-правилно може да отсъди.

- Така – казвам. – Ако председателят лично не ви нареди, никой от вас нищо не върши, нали!

- Това е най-правилното – викат те. – Председателят ни има най-много информация от всички нас!

- Става – съгласявам се. – В тази партия само и единствено председателят ви казва кой да работи, кой да се храни, кой да си ходи на село и кой да мълчи или да говори. Така ли е?

- Това си е в реда на нещата – викат онези, – нали председателят лично ни е турил на тези места!

- Единствено вашият председател – продължавам да изреждам – има право да излезе по телевизора и да говори по всички въпроси. А после може да каже точно обратното и сам да опровергае думите си. Никой от вас не тълкува политиката на партията, не споменава грешките и няма мнение по никакъв въпрос!

- Председателят ни винаги има право! – не се предават онези. – Това е пълната демокрация!

- Е, точно това искам да правя аз – казвам им за пореден път, – аз мога да върша всичко, което вашият председател прави с вас. Ще ме турите най-отпред и хората ще гласуват за мен! Това е истината!

- Разкарай се! – викат ми. – Народът вярва само в нашата истината! Ще спечелим всичко и без тебе, така да знаеш! И то в най-честните и демократични избори.

- Всички знаят – казвам, – че това, дето вие му викате демокрация, е пунт, пластика и лакърдии. При вас всеки е задължен да гласува за победилата партия! Това е цялата ви представа за демократичните избори. Но повече гласове ще съберете, ако сте честни, оставите празните приказки и ако кажете истината на хората. Тука мога аз да помогна!

- Ниe – контрират ме те – никога няма да отстъпим от демокрацията, която сме завоювали! Народът не може без нас! Къш!

- Знам – викам им, – вашите демократи винаги са били в авангарда на този народ. Надявам се, че сега най-после ще им видим гърба!

Те ми се смеят.

- Разбирам – рекох им, – в предишния строй, който така ударно демонтирате, ни беше страх да кажем на глас нещата. А сега, при вашата демокрация, няма на кого!

Техния смях ставаше все по-силен.