Хубаво е да си имаш на масата професор! Когато разговорът се закучи и салатата намалее, винаги ще измисли нещо, с което да съживи компанията и глътката й! Ученото си е учено! Две бързи – и ето ти цял академичен час забавление!
Всяко вещество, започва той лекцията, докато вади любопитна винарка от чашата си, се състои от частици. Частицата, колеги, е важна съставна част от веществото. Но – това си го запишете – веществото и частиците са във времето, но и времето е в частиците! Всяко време си има своите частици! Да си спомним какви частици имаше едно време – да ги гледаш и да им се ненарадваш! Хиляди елементарни частици! Ей толчави! По-далекогледите с просто око можеха да ги различат от неелементарните. Ние, учените, си ги различавахме по движението - толкова елементарни бяха, че не знаеха накъде отиват – и се лутаха безцелно насам-натам по терена на живота, досущ като вас, когато мерите тротоара на връщане към къщи или като оня гащник, който изпусна дузпата през седемдесет и първа. Забравих му името, не вдигайте ръка, няма смисъл да ми го припомняте, него и историята го е пренебрегнала. Но пък подредени правилно, елементарните частици се превръщаха в нещо по-голямо, което вече не се шляеше, а вървеше под строй, накъдето му посочат, а историята ги гледаше и се опитваше да разбере накъде са тръгнали и от какъв зор.
Правим забележка на професора, че носталгията по елементарните частици не е политически коректна в днешно време и той моментално се поправя – професор е това, винаги знае как да направи необходимия завой.
Елементарните частици бяха слаба ракия, казва, виж, горещите са друга работа! Спомнете си онова чудесно време, когато всички ходеха по улиците и гледаха под краката си – не като сега, да не стъпят на извадена плочка, а за да не настъпят горещата частица! Вие сте пияници и няма как да си спомняте – вие не се сещате вчера какво сте замезвали, но тогава бурното развитие на тогава братската ни атомна енергетика осигури на всеки гражданин предостатъчно горещи частици – да си ги настъпва и да си им се радва, че му топлят под подметките! Какви частици, какво нещо! Алкохолици нещастни, спомнете си само какви марули пораснаха след наторяването с тия горещи частици! Като палми! Две магарета не можеха да се справят с една маруля, та си оставяха кочана за сутрешна закуска! Толкова големи бяха, че промишлеността не можа да насмогне на салатите, и от магазините изчезна първо солта, после – оцетът, накрая – и олиото! То не бяха салати, не бе чудо!
Доливаме чашата на професора и му правим втора забележка против носталгия – на третата – прекратяваме доливането. Дай да си говорим за днешните частици!
Професорът се обижда и ни нарича фини прахови частици, продукт на изгарянето на всякакви боклуци, останали от времето, когато частиците не хвърчаха из въздуха, а направо падаха отгоре и ни биеха по главите, ама никакъв акъл не ни влезе! Какви хубави и едри бяха частиците от "Кремиковци", казва, можеше със сакче за пеперуди да си ги ловиш! Рекоха ви – дай да го затворим това там, да подишате чист въздух, вие подишайте, пък ние ще го нарежем за старо желязо, да не става зян. Е, хубавите частици изчезнаха, останаха фините – дишайте си ги сега! Да ви кажа, – завършва си лекцията професорът - направо не мога да ви дишам!
Академичният час приключва заедно със салатата. Вдигаме се, вдигаме и професора, защото старостта трябва да се уважава дори когато те нарича с обидни научни термини, и му помагаме да се придвижва към тях по сравнително права линия, достойна за не дотам елементарна, хабилитирана, частица.
Ако доживеем, и ние един ден така ще разказваме с носталгия на внуците си какви готини фини прахови частици имаше по наше време. Не като ония, които те ще дишат през противогазите…
