Сняг се сипе на парцали, мили деца и вдетинили се пенсионери, а това е съвсем нормално за една сиромашка държава – и снегът да е парцалив. Дето се вика – сняг втора употреба.

Дълго време усилено кърпехме разкъсаната облачност, но тя пак се разкъсваше.

Обаче за да е в унисон с времето, и нашият любим Премиер се разкъсва непрекъснато. Защото той се грижи за всичко, защото от него зависи всичко.

Иначе как ще бъдем толкова стабилни, особено когато става дума за бедността?

Ако прословутият Олд Шетърхенд - бледоликият приятел Винету, мили деца и вдетинили се пенсионери, е Поразяващата ръка, нашият любим Премиер е Поразяващия акъл.

Такова нещо се ражда веднъж на хиляда години. Как обаче се случи точно на нас?!

Но да се върнем на най-важното – идва Коледа, а по Коледа стават чудеса.

Известен е онзи случай, когато пенсионер (под прага на бедността!) тръгнал с коледната си надбавка към топлата витрина на един магазин от известна у нас верига, където се предлагало два вида готвено кисело зеле – с мирис на пуйка и с мирис на свинско.

Той бил петимен за кисело зеле с мирис на пуйка.

Пътьом обаче трябвало да мине покрай една просякиня. Тя седяла под уличния кестен, дзинзирикала на тротоара, а на дървото били подпрени двете ѝ патерици.

Дожаляло му на пенсионера, от сърцето му се откъснало едно левче и той го пуснал в паничката пред просякинята.

И чудото станало. Връщайки се от магазина, носейки найлоново пликче с кутийката кисело зеле с мирис на пуйка, той видял, че просякинята я няма. Само патериците си стоели подпрени на дървото.

Но след миг – и самото чудо! Просякинята припкала откъм близката баничарница, ядейки парче топъл бюрек.

Е, който казва, че по Коледа не стават чудеса, мили деца и вдетинили се пенсионери, пепел му на езика!

Но да се върнем на любимия ни Премиер – всички очакват нещо от него, Той е истинският наш Дядо Коледа.

 – С тая бръсната глава – ще се усъмни някой – май много не прилича.

– Ааа – ще го контрира друг. – Той е мутра под прикритие, иначе как ще бори престъпността?!

Та нашият Дядо Коледа (Премиерът, де!) се скъсва да раздава подаръци. Излишъци бол, така че не остава министерство без облажване.

А за пенсионерите – йок!

– Па те са и толкова много – разсъждава Той. – И се канят да живеят с орлите...

Тук Той се сеща за Калин Орела от Зоологическата градина – нали преди години го осинови. Хм, дали онзи партиен бизнесмен, на когото заръча да го храни (па нема да се бърка в собствения си джоб!) се справя със задължението си?

Но така или иначе – ей го нашият любим Дядо Коледа при най-бедните пенсионери.

– Слушахте ли? – пита ги Той.

– Слушкахме – отговарят те.

– А папкахте ли? – поглежда ги строго.

– Не много – признават си те.

– Е – категоричен е Той, – щом не сте папкали, няма подаръци!

Весела Коледа!