Странни типове ходят по улиците напоследък. Гледаш го – откачалка като откачалка, върви, говори си сам и ръкомаха нещо, като го наближиш – нормален, пъхнал хендсфрито в ушите и събеседва със света. И всичко това – за какво? Да обясни на света, че уважава майка му, ама толкова я уважава, та работата чак оттатък отива, пък светът от другата страна на безжичната връзка му отвръща със същото.

Както ви казах – странен тип, като забеляза, че го зяпам, извади слушалката от ухото и ме хвана за канарче.

- Виждам, че имате проблеми – каза. – Личи по цялостната структура на поведенческите ви реакции, по това, че избягвате пряк визуален контакт с околните, а зяпате в ушите им, да не говорим, че ходите по улиците като муха без глава и неизвестно откъде сте открили локва, та да стъпите в нея с лявата обувка и изобщо не сте го забелязали…

Вярно – чак сега усетих, че ми мокрее левият чорап!

- Хубав човек сте – продължи онзи, - ако желаете, мога да ви помогна да си махнете главата.

Ама много странни типове се навъртат напоследък!

- В смисъл – как да си я махна? – попитах предпазливо.

- Ей така, вие ще си я махнете, не в буквалния смисъл, разбира се, просто изведнъж ще спре да ви пука за всичко и за всички, ще забравите грижите и проблемите, дори нещо повече – всичките ви проблеми ще се решат веднъж завинаги! Не сами, разбира се, ние ще ги решим вместо вас!

Тоя взе да ми става ясен.

- Вие май сте от ония – предположих.

- Обиждате – разсърди се онзи, но не много. – Ние не сме като тях, да пробутваме празни илюзии, ние работим за каузата всички хора по нашата улица да са щастливи и на нея отново да изгрее слънце!

Това ми прозвуча познато.

- А, значи сте откъм другите… Благодаря, и тия вече ми махаха веднъж главата, още ми държи влага.

- Това, че неведнъж сте действали без връзка с централната нервна система, не означава, че следващия път няма да ви стане по-хубаво – настояваше оня. – Опитайте с нашата нетрадиционна оферта – със сигурност по-зле няма да стане!

Вярно, то от това по-зле – трудно…

- Вижте – казах, - аз в оная неделя съм зает и няма да мога да дойда… Благодаря за предложението, опитайте да се оправите някак сами…

Оня се ядоса.

- Как сами! Кои – сами? Тая работа да не е оная! Ако така ще си говорим, да знаете, ние с вас няма да се разберем!

- Че то вие помежду си не се разбирате, с мен, случайния, ще се разберете!

Това го обърка. И дори смени речника.

- Брато, ти да не си от полицията? Нямаш вид на такъв човек, но ако си такъв случайно, да знаеш, че аз не съм от тях…

- А стига – рекох беззлобно, - такива като теб от десет метра ги разпознавам и без очилата! Пълните главите на хората с всякакви глупости за каузи, светло бъдеще, интеграция към еврото и родината му, обещавате на летищата да не ни събуват обувките и да минаваме като бели хора – с патъци на краката, само и само да ни махнете главите, та накрая да ви изберем точно вас и никого другиго! Търсете си друг глупак – мен са ми махали главата доста пъти, имам си вече имунитет. И съм ваксиниран против морбили и тетанус, ако искате да знаете!

- Извинете – смути се оня, - много се извинявам, ако сте ме разбрали погрешно – аз не съм от онези, нито от тези, просто предлагах една малка дозичка от едно ново производство, което маха главата така, че никой друг повече да не може да ви я махне – ей я, в това пликче тук, само не го размахвайте много, че прави впечатление… И цената е разумна, днес по случай пролетта правим голяма отстъпка…

Извиних се на човека – в тия времена станахме подозрителни, отвсякъде разни индивиди се опитват да ни пробутват всякакви боклуци, с месеци се опитват да ни развинтят главите, та да изберем техните и никои други, човек не може да различи почтените бизнесмени от тях!

А пликчето все пак не взех – откъде да знае човек какво може да измислят партийните централи! В днешно време трябва да се внимава даже с водата от чешмата…

И – докато си говорим така хубаво – поглеждали ли сте се наскоро в огледалото? Да сте забелязали, че вече почти са ви махнали главата?