След Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885, както знаем от Историята - Сърбия напада България, "за да възстанови баланса на Балканите".
Започва Сръбско-българската война, продължила няколко месеца и завършила с мирния договор от 3 март 1886.
Започвайки войната, сръбският крал планира да присъедини към Сърбия земите до Искър, да командва военен парад в София и да въведе окупационни войски на територията на цяла България.
Точно по времето на тази вероломна война от 1885-86 и в условия на взривени българо-сръбски отношения, сръбският класик, романтик, сатирик, преводач и детски писател Йован Йованович Змай пише стихотворение за братските чувства между нашите народи - забележително е, че това се случва в период на най-интензивна българофобска пропаганда в Сърбия.
За това стихотворение на Змай никога нищо не бяхме чували в България, знаем го от руския превод на Самуил Маршак, публикуван в списание "Иностранная литература" през 1950-те. Сръбския оригинал не успяхме да открием в интернет, подозираме, че текстът не е особено популярен и в Сърбия. Откъде Маршак е изкопал този балкански литературен паметник - той си знае.
Следва български превод на братското стихотворение.
***
КЪМ БРАТЯТА БЪЛГАРИ
Йован Йованович Змай, 1885
Добър ден, съседи,
здрасти, мили братя!
Свобода и здраве
искам да ви пратя.
Нека да ни топлят
братските обятия.
Братя сме по кръв ний
и по дух сме братя.
Сърбинът обича
родната си къща.
Свободата люби
българинът също.
И беди, и бури -
всичко ще поправим:
заедно ще бъдем
трижди по-корави!
***
Паметник на Змай в Нови Сад.
Снимка: Бойко Стоянов
***
Произведения на Йован Йованович Змай, преводи на руски език. Линкът води до "Братьям болгарам", превода на Самуил Маршак:
YouTube
