Три години след смъртта на Сталин репресираният поет Николай Заболоцки пише своето "Противостояние на Марс" - стихотворение, в което образът на Сталин лирически се въплъщава в планетата Марс и Бога на войната. Ние като читатели, разбира се, лесно ще открием "историческите рими" с днешния ден.
Следва съвременен превод на стихотворението. 
__________
Червеното око на звяра
се взира в моята Земя,
но аз на теб ти нямам вяра,
пламтяща кървава звезда. 

Звезда в годините на мрака,
обхванал нашата страна,
ти начерта в небето знака
на кръв, страдания, война.

От погледа в небето гладко
се разтреперваше градът -
каква мъчителна догадка
обхващаше ни всеки път.

Ти беше като сън зловещ и
като по време на война
горяха домове и вещи
и гонеха ни от града. 

Ний скитахме се в кал и киша,
разделяха ни в гръм и дим; 
печално беше да се диша
във тоя задух нетърпим. 

И над безмълвната пустиня
червеното око на Марс
от тази бездна тъмносиня
внимателно следеше нас.

И тази осъзната злоба
кривеше смътните черти,
и като дух звероподобен
пълзеше по небето ти.

Дух, който построи канали 
към неизвестни брегове
и стъкловидни терминали
за марсиански градове. 

Дух, пълен с разум и със воля,
но без душа и без сърце,  
с прегазваща сурова роля
и безкомпромисни ръце. 

Но знам, че във всемира плува
планета мъничка една,
където мирно съществуват
съвсем различни племена. 

И там във мъки и печали
живеят хора и грешат,
но все пак там са съумяли
душите си да съхранят. 

Там като злато се разлива
сред битието светлина
и тази твърдина щастлива
е преродената Земя.
_______
Превод: Г-н Балев.
Оригиналният текст може да се чуе и прочете тук - 

***
Некролозите на Сталин са цяла отделна секция в съветската литература. След смъртта на диктатора едва ли не всички поети в огромната страна - от най-прочутите до най-незначителните, пишат по един, а някои по повече некролози на Сталин.
Когато Николай Заболоцки пише своето "Противостояние на Марс", плодовете на тази нова традиция вече са хиляди.