Не знаех как мирише раят, преди да го подуша. Нищо особено – обикновен мирис на рай.

- Откъде тая смрад – попитах някакво създание, което прелетя край мен.

- Тука е така – отвърна. – В реката текат смесени мед и мляко, канела трябва да си добавяте по вкус. Откъде ще си я намерите, си е ваш проблем.

И там било така – кой как се уреди. Станах, отидох до бюфета за канела и се сблъсках с друго странно създание със слонско хоботче и големи очи. Не знаех, че ангелите изглеждат по тоя начин.

- Ти пък какво си?

- Извинете – каза странното създание, - мислех, че може да се работи на спокойствие. Вие що не си гледате райския живот, ами шавате напред-назад и пречите на творческия процес? Я как кучето и котето спят мирно и щастливо един до друг, точно както е писано за лъва и агнето, а вие – като караконджул сомнамбулствате в работното ми време.

- Съжалявам – казах, - за мен също е голяма изненада да попадна в това прекрасно място, което така изненадващо прилича на собствената ми гарсониера – не знаех, че съм си живял райски досега, макар и без канела.

- Щото не четете вестници – рече създанието. – Как може да не разберете досега, че си живеете райски живот! Вижте тоя, дето сте си го бутнали в боклука – тук пише, че за половин година вече са се събрали два милиарда излишни и сега се чудим дали да ги разпределим по равно или по братски, и всичко това – благодарение на силната вяра и високия рейтинг.

Веднага му повярвах.

- Аз предлагам по равно – по братски вече всички разбрахме как се дели.

Създанието вдигна рамене.

- Това са примитивни разсъждения – има по-нуждаещи се, има и по-малко нуждаещи се. В рая трябва да има справедливост!

- Познавам едни крайно нуждаещи се – заявих. – За моя апартамент спорят шест банки и една топлофикация, давайте тук милиардите, та да се реши проблемът им веднъж завинаги!

Ангелът заклати хоботче неодобрително:

- Не може да се решават частните проблеми за сметка на обществените. Ето, вие сте си решили частния проблем – сложили сте под захарницата две по два лева, а за финансирането на крайно нуждаещите се не сте се погрижили!

- Вие откъде знаете за захарницата – усъмних се.

- Елементарно – повдигнах я. – А другите къде са?

- Нали това ви обяснявам – за тях шест банки и една топлофикация спорят!

Ангелът въздъхна.

- И сигурно заради това не можете да спите?

- С малко хапове става. Само че свършиха и трябва да чакам понеделника – за заплатата.

- Мога да ви помогна – рече ангелът.

- С някой лев?

- Не, да заспите.

И докато го каже, и аз заспах. И сънувах мед, масло, канела и всеобщо благоденствие.

Сутринта обаче главата ме болеше – сигурно заради появилата се неизвестно откъде цицина. А под захарницата освен моите четири кинта  намерих още десет – със странна и загадъчна бележка:

„Брато, ама ти хептен си я закършил, вземи тия десет, купи си канела, че твоята я изръсих цялата заради кучетата.”

И цялата кухня миришеше наистина на канела.

Сега вече знам как мирише раят – на канела!