- Ние – рече прокурорът, – ще докажем, че обвиняемият е един съвършен измамник, работил е открито срещу държавните интереси и е лъгал на едро. Ще докажем всичките му престъпления и ще искаме тежко наказание!

Адвокатът веднага реагира:

- Клиентът ми е напълно невинен!

Прокурорът продължи:

- Първо ще докажем измамата с евросубсидиите!

Адвокатът не отстъпи.

- Няма никаква кражба! Попълнил е документите и е взел парите. Клиентът ми не е направил нищо по-различно от това, което правят едрите земевладелци, кметовете по места и различните партийни велможи. Нищо друго.

Прокурорът се разлюти:

- Това са врели-некипели. Хвърляте обвинения без доказателства и без повод за други хора в нашето общество!

Адвокатът не се съгласи:

- Никого не обвинявам. Само подчертавам очевидното – клиентът ми е действал така, както действат десетки знайни и незнайни лапачи на евросубсидиите. На всички е известно, че има такива схеми.

Прокурорът тръсна глава:

- Ние не знаем за никакви схеми. Вашият клиент е измамник. Освен това ще го обвиним, че е заменил пустеещи земи за атрактивни парцели в планинските курорти и по морето. Това се наказва строго.

Адвокатът се изсмя.

- Нищо нередно няма. Всичко това се прави от много години – едно се заменя с друго. Заменки и седенки. Моят клиент е доплатил за смяната на земите, както всички други, взел е разписка, а тя е приложена към делото. Четете внимателно, колега!

Прокурорът се ядоса:

- Не ми излизайте с евтини номера. Това, че някой – може би, казвам аз, – някъде и някога е направил нарушение, не е причина да твърдиш, че твоят клиент е невинен.

- Всичко казано дотук – рече адвокатът, – не струва и една стотинка. Клиентът ми е живял и работил скромно през целия си съзнателен живот. Това, което го различава от другите, е, че той безусловно вярва на държавата и нейните представители. И копира всички техни действия. Той винаги е вземал светъл пример от уважавани органи и институции, действал е като тях, но в много по-малък мащаб, разбира се! Все пак той е сам човек. Но примерът в живота му идва само и единствено от държавата и нейните представители. Защо твърдите, че той е престъпник, а другите – не?

- Ние – рече прокурорът,– обвиняваме вашия клиент, а не друг. Набъркал се е в обществена поръчка за милиони левове.

- Да – съгласи се адвокатът – и най-честно е спечелил търговете.

- Но това е невъзможно! – опъна се прокурорът, – Като обикновен човек, както вие подчертавате непрекъснато, той няма достъп до такива документи.

- Не знам – рече адвокатът, – търсете кой му ги е набутал в ръцете. Той съвестно ги е попълнил, подписал и спечелил търга.

- Създал е взаимоспомагателно дружество, което си е една откровена пирамида!

Адвокатът не отстъпи.

- Никакви обвинения за кражби и измами не можем да приемем.

Съдията въдвори ред в залата и тежко рече:

- От изложеното дотук става ясно, че обвиняемият може да отговаря само и единствено за плагиатство. Възползвал се е от примера, който му дава държавата, нейните институции и разни други представителства, без да има право, така да се каже.

Адвокатът кимна:

- Ще приемем такова решение.

Прокурорът вяло отбеляза:

- Ние ще протестираме при всички положения!

- Е – рече адвокатът, – и това ще го преживеем някак си.

Съдията помълча мъдро известно време, а после рече:

- Преди да напиша решението, искам обвиняемият да отговори на един въпрос. Как ти хрумна с вноските на новите акционери да плащаш на старите и да трупаш все повече и повече задължения, като залъгваш хората, че накрая ще получат много пари? Сам ли го измисли това?

Обвиняемият отговори:

- Не, господин съдия. Тази идея ми подсказа Националният осигурителен институт…

- Да – рече съдията, – разбирам.

После затвори дебелата папка на делото.