Ако човек чете само правилните вестници, ще остане с впечатление, че през 2019 г. е нормално кандидатът за главен прокурор на една номинално демократична държава да смята разделението на властите за екстремизъм; да зачерква презумпцията за невинност; да раздава присъди и заплахи по телевизията... Или че няма нищо необичайно едно състезание да се провежда с един участник, който накрая да се поздрави със заслужена победа.

"Правосъдният министър без номинация за главен прокурор", свири край на мача "Монитор" и подкарва с шутове съпротивата. "Олигархията поиска и от НС да си издигне обвинител №1" - така е представен опитът на неправителствена организация да предизвика промени в Закона за съдебната власт. Гражданският акт е описан като "наглостта на олигархията и пионките ѝ", приложен е обичайният списък наглеци, включващ повечето официални врагове на "депутата и наш издател".

В "Телеграф" темата е доразвита по-драматично: "Олигархията зове за щурм срещу държавността". Под "държавност" тук се разбира кръгът от най-доверени лица на Тримата Шишковци, а под "щурм" - всяка форма на съпротива срещу корпуленцията в нашия обществен живот. От седмица тази съпротива се изразява чрез набиращи численост протести срещу предрешния избор на главен прокурор на Шишиландия.

"Гешев остава единствен номиниран за главен прокурор", обобщава "Труд" крайния резултат в челния си материал, а по-навътре публикува наръчник за благоприличие на масите: "Улични протести и скандирания са вмешателество в съдебната власт". Ние пък мислехме, че са вмешателство във всяка власт, която се е самозабравила и има нужда от шамар през оялата се физиономия, за да се осъзнае.

Друг е въпросът, че от толкова натрупани подкожни мазнини властимеющите възприемат плесницата като милувка.