На българската публика бяха подхвърлени две уханни милиционерски партенки. 

В случая партенка наричаме не парцала, който войниците от бедни държави си увиват около крака вместо чорап. Медийната партенка е това, което на английски се вика duck, а на руски утка. Руската и английската дума означават "патица". Примерно, ако Цвета Караянчева не беше казвала онова нещо - "е, то Пекин е във Виетнам", пък вестниците да твърдят, че го е казала - това щеше да е "вестникарска патица", както превеждат някои неопитни колеги думата duck в медиен контекст.

В по-широко тълкуване "да пуснеш партенка" може да се отнесе и до събития като недопреврата срещу Ердоган преди три години - правят му преврат, а след него Ердоган е десет пъти по-силен. 

По същия начин шпиценкандидатът за главен прокурор Иван Гешев в сряда бе атакуван с нещо, което много прилича на партенка - след което Гешев най-вероятно ще стане още по-силен и още по-сигурен кандидат. 

Вече сигурно сте прочели как Гешев май бил имал суми по швейцарски банки и се бил занимавал с пране на пари. Прокуратурата реагира, меко казано, подготвена: за кратко време оттам отговориха, че не само няма такова нещо, ами те всъщност се занимават с подобни казуси, касаещи известен брой политици и магистрати. Отговорът на прокуратурата е дълъг, съдържателен и сложен - такова нещо не се пише за половин час.

Сега тези необявени политици и магистрати треперят или се опитват да се "оправят", пък аз понеже съм прост и нямам такава подготовка като прокуратурата, съм 99 процента сигурен, че един от тези "проблемни магистрати", които ще обявят в скоро време, ще е председателят на ВКС Лозан Панов.

Ако се чудите на тоя дизелов двигател в заглавието - това е поетичен образ от диалектиката на Гешев. Сложността на съставянето на обвинителен акт за делото "КТБ" прокурор Гешев сравни така: "Това е все едно да кацнеш на Луната с дизелов двигател!" 

***

Другата дъхава партенка беше разгъната от министър-председателя. 

Преди седмичното заседание на Минсъвета той заяви пред журналистите, че най-накрая ще реши проблема с разпространението на вестници. Гражданството може и да не знае за този проблем - монополът в разпространението на печата у нас е построен така, че един едър човек решава кой вестник стига до сергията и кой може да си го занесе у нас, щото няма къде да го продадеш.

За да се урегулират нещата в тоя деликатен бизнес, каза премиерът пред Минсъвета, а вечерта и по телевизора - разпространението няма да е в ръцете на частници, а ще го дадем на "Български пощи"! 

Колко е сериозно това намерение, можем да обясним сравнително правдоподобно, но преди това нека напомним, че както обикновено Борисов има идея от миналото. Същото решение на проблема с разпространението Борисов предложи и преди година - пак щеше да дава пласмента на пощите. 

А в пощите впрочем също стават интересни работи. Една приятелка ми каза, че в пощите продават талони за търкане и служителите са длъжни да предлагат талончета на бабите, които идват да си вземат пенсиите. В тая линия на съждения трябва да отделим мозъчен ресурс, за да открием големите разлики между пощата и лафките.

А сутринта преди Минсъвета наистина беше много комично, когато премиерът съобщи на журналистите няколко нещица, между които и намерението да вземе вестниците от корпулентния монопол и да ги даде на пощите (как точно няма да стане това - има ли значение?). След като оправи вестниците и се похвали с падането на Мониторинга върху съдебната система, премиерът побърза да си тръгне, а най-смелата журналистка от ПИК тичаше след премиера и крещеше екзалтирано: "Г-н Борисов, Веселин Маринов отново пее за ГЕРБ! Г-н премиер, Веселин Маринов пак пее за ГЕРБ"...

Но тоя критично важен за националното развитие въпрос не бе откоментиран от почитаемия премиер.