- Обедно меню предлагате ли? – попитах аз.

- Разбира се – отговори ми мъжът, - а резервация имате ли?

Огледах се, цялото заведение беше празно.

- Ами не, но така като гледам, надали ще е проблем, няма никакви хора.

- Няма никакви хора сега – вдигна пръст мъжът, - но след малко може да се напълни! Ако дойдат два футболни отбора къде ще ги сложа? Резервите прави ли ще

седят?

Изкашлях се, защото в такива моменти не знам какво друго да правя, после казах:

- Ако дойдат два футболни отбора, обещавам да стана, за да им отстъпя на всички моето място.

- Хубаво – кимна мъжът. – Нека само погледна в тефтера за резервации.

Погледнах и аз.

- Оттук виждам, че в тефтера сте си рисували само глупости!

- Ако за вас голите жени са глупости, господине, аз искрено скърбя за душата ви!

Леко започнах да се изнервям.

- Ще ме настаните ли за обяд или не?

Мъжът изпуфка, явно бях досадник.

- Ще ви настаня. Преди това обаче трябва да ви запозная с етикета на заведението. Тук не се пуши.

- Няма проблем - кимнах, - не пуша.

- Казвам ви го в случай, че решите да си запалите цигара. – обясни ми мъжът.

- Няма как да си запаля, при положение, че не пуша, нали?

- Може да решите да пропушите точно днес – упорстваше той, - затова съм длъжен да ви предупредя – тук не се пуши.

Внезапно ми се прииска да почна да го душа, докато му крещя в лицето.

- Също така – продължи спокойно мъжът, - в ресторанта не се допускат определени животни – кучета, котки, алигатор, антилопа гну, мравояд и игуана.

Настъпи известна пауза, в която двамата мълчаливо се гледахме.

- А ако дойда с тапир – попитах го аз, - ще ме пуснете ли?

- Разбира се! – зарадва се той. – Дори мисля, че ще получите някакво намаление за тапира – после се присети нещо – А да, с деца също е забранено, шумни са и чупят посуда!

- Виждате ли деца с мен? – огледах се аз.

- Не – академично отбеляза мъжът, - но може жена ви да дойде по-късно с цялото ви домочадие и да стане голям проблем.

Въздишката ми беше дълбока почти колкото езерото Байкал.

- Нямам деца, не се притеснявайте. 

- Тогава, заповядайте – отмести се мъжът и ме поведе навътре в заведението – Ето, това е вашата маса.

- Тази маса е до тоалетната – констатирах аз.

- Да – съгласи се гордо той, - с изглед към мивката и част от онзи писоар ей там. Специалитетите за деня са скумрия пълна с краставици, свинска салата с пилешки трътки, дъвкани кротони…

Секунда преди да се разкрещя, в ресторанта внезапно дотича запъхтян господин в бяла престилка.

- Ох... слава Богу... - едва си поемаше дъх той, - ето къде си бил! – и хвана мъжа за яката, после се обърна към мен – Господине, дано пациентът ни не ви е създал главоболия, постоянно бяга от психодиспансера, с какво ли не го връзвахме, все се измъква!

- …за десерт предлагаме чесън с пудра захар – продължаваше да ми изброява мъжът, - овесени ядки с тапет и мазилка в чорапогащник, пресни!

- Миналата седмица го издирвахме пет дена – обясни ми санитарът, докато му обличаше усмирителната риза, – накрая го намерихме скрит в парламента. Никой не беше разбрал, че е смахнат, дори го бяха избрали за председател на три комисии, беше прокарал и два закона, единият е този за дюните, другият не го помня, но беше също толкова малоумен… 

- …кафето ни е от свободни кокошки – крещеше мъжът, докто го извличаха навън, - кренвиршите ни са от вимета на швейцарски крави, тулумбите ни са от бъдещето!

После го качиха в паркираната отвън линейка и отпрашиха.

Жалко за човека, помислих си, пък и аз всъщност определено бих пробвал от скумрията с краставици.