И радост в очите ще имате,

  мънички мои.

  Имам ли аз,

  то значи да има за теб,

  имаш ли ти,

      то значи да има безброя.

Никола Вапцаров

***

Живея за хората. Като Константин-Кирил Философ рано насочих цялата си жизнена дейност към небесното. Вещите не ме привличат, материалните придобивки за мен нямат стойност. 

Кръстникът ми е много угоден човек. Той разбра с чувствителния си ум, че материалното и земното мене грам не ме интересува и докато гледам само добруването на другите хора, сам ще остана гол и бос. И като ме видя, че съм такъв, Кръстника ми отвори целия свой дом и ми позволи да влизам и излизам свободно в палатите.

Веднъж Кръстника ме попита: 

- Иво, бих искал да зная що е финансова философия? 

С бързия си ум аз отговорих: "Познаването на паричните и съдебните неща, което учи доколко човек може да се приближи към Баце и как чрез дела да стане образ и подобие на оногова, който го е назначил". 

Кръстника много хареса тоя отговор и ме обикна още повече, като често ме разпитваше за тия неща. И както ме разпитваше, изведнъж започна да строи вила. 

Викам - само да не е за мене тая резиденция, щото ще те обидя, но няма да приема! 

- Не е за тебе, Иве - рече Кръстника, - ти само ще влизаш и излизаш когато си искаш, но имотът няма да е твой. Можеш да идеш да нагледаш и строежа, но не като собственик, а като човек мъдър и с отношение към тия неща. Ти си оставаш толкова чист и лек, колкото си бил винаги. Знам, че си безсребреник и се интересуваш само от духовни работи. Божи човек като тебе няма нужда ни от пари, ни от имоти, но за нас е срамота да ходиш гол и бос. За нас, обикновените масони, е непоносимо такъв извисен, духовен, прекрасен човек да търси в джобовете си стотинки за хляб и да не може да купи боички и тетрадки за децата си. 

Ама и Кръстника е сладкодумник, знае той как да победи всичките ми аргументи, макар че съм известен като голям диспутант. 

Веднъж например се случи следното. 

Надигна се из народа ропот срещу Светата троица и народът започна да говори за Тришишкавата ерес. 

Отидох при народа и му казах: 

- Народе???? Това, което наричате Тришишкава ерес, всъщност е гарант за нашата стабилност. Тези три шкембета крепят статуквото, както гегата на Началника ми подпира небето.

Народът хареса много въпросителните, но все пак ме запита и зададе въпрос:

- А ти защо живееш на чуждо място? 

И аз тогава разказах една притча: 

- Срещнали някой си философ потен и го питали: от какво се препоти така? Философът отговорил: как няма да се препотя, като са ми дали да ползвам безплатно и сауна! Аз съм прост и вие сте прости, от спорове няма да се изпотим. 

- А защо на тебе ти дават да ползваш толкова имоти, пък на мене не дават? - попита народът.

- Ами защото нямаш късмет бе, народе клети! 

Така си пребивавах в чистота и колкото повече угаждах на Баце, толкова по-обичан ставах на хората с възможности, тъй че мнозина силно желаеха с обич да се сдружат с мен и да възприемат, според силите си, моя добродетелен в името на Баце живот. Защото всички обикнаха искрено моята разумност.

Излязох да се разходя пред блока и срещнах един колега, ама не го познах.