- Ето тук ще е! - каза той и с широк жест посочи пред себе си.
За миг притворих очи и се опитах да си представя резервата за политици, замислен от него с присъщите му оригиналност и размах.
- Всички политици ли ще го обитават?
Той бе категоричен:
- Не! Някои политици са такива вредители, че ще бъде престъпление да се грижим за опазването им! Правителството, депутатите, може и президентът, ако е вежлив - толкова стига, толкова е достатъчно за запазването на политическото разнообразие в нашата благословена страна!
Изтъкнах очевидното:
- Тези категории политици и досега се обгрижват немалко?
- Не е достатъчно! Даже никак не е! - той ме изгледа унищожително. - Ти на това грижа ли му викаш?! Хулят ги, псуват ги, надничат им в канчетата! Как да твориш закони, как да управляваш?!
- А какво е нужно? - попитах конструктивно.
Лицето му се отпусна, гласът му омекна - доколкото е възможно гранит да омекне:
- Преди всичко висока плътна ограда. А зад нея всичко необходимо политиците да се намират в естествена среда.
В мен се развилняха въпроси.
- Защо висока ограда? - зададох първия.
- От съображения за безопасност. Знаете ги българските граждани какви са грубияни! Ругаят, освиркват, че даже и замерят!
- Това не е ли свещеното право на протест? - вметнах граждански.
- Това?! Абе, ти представяш ли си граждани да отидат в зоопарка и да започнат да ругаят, освиркват и замерят животните?! Веднага в затвора! И глоби! А за тормоз на политиците - нищо!
Премълчах си, че пак се бе развълнувал нечовешки. Зададох следващия въпрос:
- Добре, но защо плътна ограда?
Той ме изгледа:
- Абе, ти виждал ли си политиците как се коалират? Това орангутаните, това лъвовете, това зайците в размножителния период са нищо! Какъв пример ще даваме ние на младото поколение, ако оградата не е плътна?
- Ами ограничете го това, с извинение, коалиране?
- Невъзможно! Ако пак дам пример с орангутаните, лъвовете и зайците, можем ли да ги ограничим в размножителния период?
Съгласих се, че не можем.
- Тогава и политиците трябва да се коалират, но зад плътна и висока ограда.
Не намерих какво да възразя, даже мислено одобрих, защото съм съгласен, че подобни натуралистични гледки не са сред най-приятните. Продължих нататък:
- Какви ще са битовите условия вътре в резервата?
Той ме изгледа дяволито:
- Какво, искаш да пишеш какви са разточителни българските политици?
- Искам да напиша истината! - казах не съвсем уверено.
- Добре, пиши! Порционът на политика в резервата ще е научно съобразен с потребностите на организма му! Напиши го и дебело го подчертай!
- А какви са тези потребности? - вметнах.
- Естествени.
- Стриди и шампанско?
- Да, защо не? Нима това са неестествени неща? Виж, ако българските политици ядат камъни или пият нафта - ето това е неестествено.
Пак не намерих какво да възразя, пак се съгласих, пак мислено. Той започна да изброява на пръсти:
- Кабинет, лимузина, шофьор, заплата, командировъчни, безотчетни, секретарка, съветници, жилище и нека пак подчертаем това - хуманно, цивилизовано отношение! Кое от това да махнем? Кажи, де!
От журналисти столетници знам, че не е добре да се задълбава в такива посоки. Затова затърсих подходящ финал на нашия разговор. Сякаш усетил това, той ми го подсказа:
- Културата на един народ личи по отношението му към неговите политици!
Не го попитах обратното важи ли.
