Днес е лесно човек да научава чужди езици - върви си по улицата, чете фирмите на магазините и си обогатява речника.

Търси думичка за магазин - намира я веднага - шоп!

Замисля се как се казваха пуканки - веднага насреща - поп-корн!

Дири парцалче втора ръка - секънд хенд магазини навсякъде!

Друго си е да рече човек „секънд хенд” - по-аристократично някак иде. Нищо, че друг е носил новото ти сако и от пет метра по смрадта на дезинфектанта хората разпознават с какво си се облякъл, важното е, че изглежда добре и почти като ново и неупотребявано!

И - най-важното -  вече хич да не ни пука! Голям праз! (Как ли беше това на английски - биг праз, може би?). Едно е да се държат с теб като с човек втора ръка, друго е - като с поданик секънд хенд!

Пък ако се огледа човек наоколо - май всичко ни е секънд хенд!

Дори правителството - вече трети път си го употребяваме, само го обръщаме периодично с хастара навън за почистване и после си го имаме съвсем като ново! От време на време само трябва да му се пришиват нови копчета, че в тая тарапана копчетата са най-слабото място на дрехите - като те притисне навалицата, ги къса. Правителствените говорители кой знае защо наричат тия копчета бушони и обясняват, че бил гръмнал бушонът, но всички виждат, че просто третото копче на панталона е изхвърчало към Испания и за никакъв бушон и дума не може да става - бушон е онова, което се явява под окото на човек, когато се омеша в неправилната навалица.

Пък напоследък по улиците навалица да искаш. От едната страна се задават някакви и искат правосъдие за всеки, от другата напират други, едва слезли от автобусите, но вече строени да маршируват за законност. И като се омешат - не може да се оправи човек кои са за правосъдие и кои - за законност.

У нас очевидно тия две неща не са съвместими, щом толкова народ е излязъл по улиците да защитава едното от другото.

Не че и правосъдието, и законността ни не са секънд хенд - както са почнали да преминават от ръка в ръка веднага щом някой седне в столчето на предишния премиер.

Но това не бива да се казва - не е граждански, политически и всякак коректно. Като знаем много думи, не е хубаво да ги употребяваме всичките безконтролно! Ако всеки започне да говори и пише каквото му текне, хората ще вземат да се объркат и да подминават магазините за лидери втора употреба!

От най-високото, е, не от най-високото, но от секънд-премиерското място вече наредиха на многознаещите да нямат мнение, а само да гледат фактите и евентуално - ако все още имат достъп до медии, да ги отразяват.

Задължително - такива, каквито са! А не обратното.

Тук, разбира се, се натъкваме на един малък проблем - ако фактът е, че някой е глупак, може ли да се отрази такъв, какъвто е? Или трябва да се пише, че онзи някой среща известни проблеми в комуникирането с околната среда и кучето си, което води до временни неразбирателства?

И трябва ли да се пита началството дали може да се рече на глупака глупак, или по-добре някои факти да не стигат до обществеността въпреки обществения интерес към тях?

И ако началството ти рече да ходиш да се переш с тия твои факти - какъв препарат да използваш - течен или на прах? А може би да се възползваме от водещия европейски опит и да преминем на капсули?

И за какво ни е толкова обогатеният с нови думи речник, след като по дуварите вече не четем старите дълги лозунги, кандърдисващи и призоваващи към нещо обществеността, а срещаме само една трибуквена думица, която дори не става за писане във вестник?