Както винаги когато откриваше нова инфраструктура, премиерът крачеше с яка широка крачка напред, а ние подтичвахме след него и едва го достигахме. Задавахме въпросите си, а той или спираше, за да рече нещо кратко, или пък отговаряше през рамо. Едни наричаха това работна среща, други интервю, но то не беше нищо такова.

- Кажете – питахме задъхани ние премиера – какво ще правите с бедните, те стават все повече?

- Гледайте сега – рече през рамо премиерът, – направихме всичко възможно да увеличим пенсиите, да намалим разходите по други пера и да има повече кинти за нуждаещите се, ама не стана. За това ще се извиним на пенсионерите.

- Но вие обещахте, че правителството ще помогне и на хората, които са болни и нещастни, ама нищо не се случи.

Премиерът спря устремния си ход и се обърна, ние изпружихме напред ръце с микрофоните.

- Извинихме се и на тях!  Кажете какво друго да направя?

Плах глас му подсказа:

- Променете законите, господин премиер. Така ще помогнете на хората!

- Моля, моля! – повиши глас премиерът. – Ние правим всичко, но законите ги приема парламентът. Там правителството не може да влияе!

- Не е вярно – апострофира го един от колегите. – Непрекъснато се приемат лобистки закони, предложени от правителството.

- Колеги – смекчи тона премиерът, – лично се извиних на засегнатите, а после отидох в парламента и се накарах на моите депутати. Но не мога да седна да пиша закони, а после и да си ги гласувам. Не става така.

- Вашето правителство, господин премиер, санира жилищата на десетки хора. Сега много от тази санировка пада и се руши, което може и да е за добро, щото май не е огнеупорна. Какво предвиждате по този проблем като пожарникар?

- Министърът на строителството вече се извини на хората, а големи пожари не са предвидени. Нямам време и пожари да гася! 

- Господин премиер, вие обещахте, че няма да се ремонтира инфраструктурата, която строите денонощно. Но тя се руши и сега половината от нея е в ремонт или не работи.

- Сбъркахме, хора сме. Извиних се на всички, които пътуват по моята инфраструктура, и денонощно ремонтираме.

- Господин премиер, как ще коментирате поведението на вашите министри? Вицепремиери излизат и обиждат хората, наричат ги със срамни думи. И нищо не може да ги спре или промени.

- Аз лично се извинявам на хората след всяко изказване на хора от моя екип, но стабилността няма да разбутвам! Извинявайте и толкоз! 

- Господин премиер, ама това е несериозно! Вашата работа е да управлявате държавата, а не да търчите след министрите си и да замазвате казаното от тях!

- Нищо не замазвам! – повиши тон премиерът. – Ние с това се отличаваме от всички други правителства преди нас. Винаги намираме думи за извинение, не се страхуваме от това. Те не могат да се похвалят с такова поведение по време на своето рахитично управление. Извиниха ли се?

- Преживяха катарзис!

- Те ги обиждаха с катарзиса и с политиката си. И още не са се извинили за това.

- Ще поискате ли оставките на вашите министри за това, че непрекъснато обиждат и ругаят хората, които са ги избрали?

- Категорично няма да искам оставки! Да, те са изтървали по някоя грешна дума, обидили са една шепа народ. Не може – продължи премиерът – за такива дребни неща ние да сменяме хора и политика. Сега това не е на дневен ред. Запишете си го: у нас има толкова много хора, които не са ругани и обиждани. Когато руганите от нас станат повече от неруганите, тогава ще седнем да го мислим!

После премиерът пак ни обърна гръб и закрачи напред с яка широка крачка по новата инфраструктура.