- Добре дошли в зоологическата, мили деца! Подредете се хубаво, оставете тия телефони на мира, гледайте внимателно – няма да повтарям!

- Може ли да дам бисквитка на слона?

- Може, ако не го пипаш. Слонът, мили деца, е това голямо сиво нещо с двете опашки – нарочно си има две, за да може да пръска откъм едната…

- А може ли да си направя селфи?

- Може, само че не откъм тази опашка – оттам пръцка.

- А защо си има две?

- Коалиция, мили деца, като не могат да се разберат коя е по-по-най… Но понякога си сменят местата… Нека минем към следващия експонат – на това му се вика кенгуру. Много прибрано животно, каквото види, си го прибира в джоба, за да го запази на ползу роду. Дори дъщерните партийки си ги носи там – нали виждате – само ушичките им стърчат! Оставете ги тия – елате да разгледаме крокодила – ето го там, в езерото.

- Само очите му се виждат!

- Ами – пак добре, че поне това е над повърхността. Какво има отдолу – никой не знае. Казват, че било нещо огромно, но никой не е оцелял, за да ни донесе снимка – много хапе. Сигурното е само, че си няма опашка – каза, че си я бил отрязал по препоръка на ръководството.

- Мечока! Мечока! Ето го Мечока! Господине, а къде е Маша?

- Маша… Маша е под прикритие – ей там се е смотала, че голяма тупурдия вдигнаха машозащитниците заради това, че сме я бутнали в клетката заедно с Мечок от мъжки пол.

- Без Маша не е интересен. А това какво е там?

- Няма смисъл да се спираме – това е независим кандидат. Моля да не му давате храна – то вече се е нахранило, но ако му обърнете внимание, ще ви изяде цял час с независими изявления. Не се приближавайте много – може да ви ухапе. Пази независимостта си!

- А има ли зависими кандидати?

- В момента не са в наличност – на участия са. Но няма защо да ми се цупите – другите са същите, само табелките им са различни.

- Ще видим ли и носорога?

- Нещо по-хубаво от него! Уникален екземпляр! Има го само при нас!

- И той ли е кандидат?

- Ама вие не можете ли да четете? Това, мили деца, дето си човърка зъбите в ъгъла, е независим избирател! Какво значи това? Значи, че нормалният избирател зависи от всичко – от заплатата, от началството, от партията, от независимия си кандидат, от пенсията, от социалните – този е уникален с това, че не зависи от никого! Пък всички останали зависят от него! Представете си само – всички около него зависят, а той – не!

- И защо не зависи?

- А защо му е да зависи? Какво по-хубаво от това - седи си на припек в кьошето, маха с ръка на посетителите – помахайте му и вие, ще се зарадва, и чака да дойде някой да го почеше по коремчето.

- Той обича ли?

- Много! Най обича да му обясняват колко е независим и колко държат на независимото му мнение. Тогава направо се разтапя! И като се разтопи, става съвсем като питомен – качва се на автобуса и отива да носи какъвто лозунг му бутнеш в ръцете. Ако го питате какво носи, няма да може да ви обясни, защото не може да чете – ето, това вече е пълната независимост, мили деца, да намериш вестник и само да можеш да му разгледаш картинките! Така се формира истински независимото обществено мнение – независимо от всякакви пропагандни лъжи и компромати!

- Може ли да го почешем по коремчето?

- Е, първо трябва да пораснете и да станете на възраст за кандидатиране. Момент – виждате ли, в клетката вече влиза полузависим кандидат да го почеше! Махайте с ръчички, деца – пред очите се разкрива тайнството на демократичния изборен процес! Махайте, деца, махайте!