Има вероятност да влезем в конституционна криза, ако и след изборите на 14 ноември не бъде съставено правителство. Това каза в предаването на в. "Сега" (О)позиция проф. Янаки Стоилов. Доскоро той беше служебен министър на правосъдието, а в понеделник ще се закълне като конституционен съдия, назначен от президента.
Стоилов обясни, че причината не е в Конституцията, защото тя съдържа механизъм за преодоляване на такива ситуации. Но че ако три пъти в една година не се реши въпросът за формиране на редовно правителство, това може да демотивира гражданите и те да се отдръпнат от политическия живот. "Ако наистина дилемата е дали се преодолее досегашният модел, или да се запази, смятам, че всяка една от партиите трябва да отговори на този въпрос и да намерят формулата на управление", каза той.
Няма пречка Конституционният съд да заседава и да приема решения в намален състав, смята Стоилов. Народното събрание не запълни квотата си и сега съдиите ще бъдат 11, а не 12, като през февруари изтича мандатът на още един от парламентарната квота. „Могат да възникнат рискове в някои спорни ситуации. Ние сме констатирали как гласовете на съдиите се разделят и те не могат да приемат решения“, посочи Стоилов и напомни, че за да има решение, трябва да има 7 съдии на една и съща позиция.
Стоилов коментира и решението на КС за гражданството на Кирил Петков. КС обяви за противоконституционно назначаването на Петков за служебен министър, тъй като по това време той е имал двойно гражданство - българско и канадско, което основният закон не допуска. "КС прие решение, каквото следва от Конституцията. Единствено, ако имаше възможност, беше по-добре това да стане преди започването на предизборната кампания", каза Стоилов.
Стоилов не вижда пречка да участва в конституционното дело, което трябва да отговори на въпроса има ли право министърът на правосъдието да иска освобождаването от длъжност на главния прокурор. КС беше сезиран от служебния кабинет, след като ВСС отказа да разгледа по същество предложението на Стоилов за отстраняването на Иван Гешев. "В годините има хора, например народни представители, които са гласували даден закон, а след това е трябвало да се произнасят по този закон като конституционни съдии", даде пример Стоилов.
Стоилов не коментира лансираните напоследък идеи за отпадането изобщо на фигурата на главния прокурор. В светлината на милиардите, които България очаква от ЕС по Плана за възстановяване обаче, според него трябва да се търсят функционални и бързи решения, които не са свързани с промяна в Конституцията. Българските власти включиха в плана възможността всеки прокурор с върховен ранг да може да разследва главния, като през това време му се осигури независимост за решенията шефа му. "Ако обвържем реализацията на Плана за възстановяване и устойчивост с бъдещи конституционни промени, за които не е известно какво мнозинство и кога ще се формира, рискуваме да забавим неговото стартиране. По-добре е да се търсят функционални и бързи решения, за да не са спънка по-нататък в развитието на страната и да бъдат част от процеса от утвърждаване на върховенството на правото в нашата страна", обобщи той.
