През 2016 г. обиколих седемнадесет държави, в това число четири непризнати от световната общност. Част от тях вече описах на страниците на в. „Сега“, а тук ще ви разкажа за Абхазия.
Република Абхазия се отделя от Грузия през 1990 г., утвърждава се след Абхазко-Грузинската война (1992-1993 г.), а официално се провъзгласява за независима държава през 1994 г. Призната е само от 4 държави-членки на ООН, и от още 4 сепаратистки държави като самата нея. В официалните документи на ООН тя се разглежда като грузинска територия. За ЕС и САЩ това е окупирана от Русия грузинска територия. Бих казал, че впечатленията ми на турист са за една независима държава, която има собствена армия, правителство, парламент, президент, столица, национално знаме, химн, герб. Икономически и политически е обвързана с Русия.
Разговаряйки с доста абхазци, обикновено ги питах: ако се проведе референдум за присъединяване към Русия, биха ли гласували „за“. За мое учудване всичките отговаряха, че не искат да се обединят с Русия. Обобщено, тяхното становище беше: „Ние сме горд и независим кавказки народ. Не искаме да сме нито част от Русия, нито част от Грузия. Искаме да сме самостоятелна държава. С Русия поддържаме добри търговски отношения, руските туристи са добре дошли при нас. Когато Грузия ни признае, ще развиваме търговията, транспорта, туризма и с нея.“
И още нещо, което ме учуди. Това е една от малкото държави, където хората си харесват управниците. Поне всички, с които разговарях, твърдяха, че управляващите са честни и почтени хора, работещи за страната си. Събеседниците ми казваха, че сами си избират ръководителите и ако не са доволни от някого, го сменят.
Абхазия се намира срещу България, от другата страна на Черно море. Бреговата й ивица е с дължина 210 км и оформя югозападната граница. На североизток е Русия, а на югоизток – Грузия. Територията на тази малка държава е 8700 км², а населението е 250 хиляди души. Около три четвърти от територията е
заета от хребетите на Кавказ
Най-високият връх е Домбай-Улген (4048 м). Южната част е равнинна, така наречената Колхидска низина. Високите планини обуславят мекия субтропичен климат по крайбрежието, защитавайки го от студените ветрове. Първото ми къпане в Черно море беше на 31 май, а водата беше топла както по нашето южно Черноморие през втората половина на юни.
По времето на СССР абхазкото крайбрежие е било любимо място за отдих и тогава са го наричали „Съветската Ривиера“. Най-същественият недостатък е, че плажовете са покрити с дребни камъни или едър пясък. Ако Абхазия се намираше в Западна Европа, щеше да бъде една от най-желаните дестинации и да се посещава ежегодно от милиони туристи.
През I век регионът е завладян от римляните, а от V и век е под властта на Византия. Тогава християнството става официална религия. През XVI-и век Абхазия става зависима от Османската империя. Абхазците не се примиряват и вдигат четири големи въстания срещу турското владичество. В края на XVIII и началото на XIX век абхазките князе търсят покровителството на християнска Русия. През 1810 г. Александър І присъединява Абхазкото княжество към Руската империя.
Засилването на централната власт през втората половина на XIX век предизвиква голямо антируско въстание и изселване на абхазците-мюсюлмани в Турция. След революцията от 1917 г. Абхазия за кратко е в състава на Грузия, а през 1921 г. е създадена Абхазката съветска социалистическа република. Като такава остава 10 години, след което става автономна република в състава на Грузия. В музеите на Абхазия се твърди, че последното
се случва по настояване на Сталин,
който е грузинец по националност.
След разпадането на Съветския съюз през 1992 г. грузинската армия започва военна операция в Абхазия с цел връщането й в пределите на Грузия. В абхазките музеи се дава информация, че тази грузинска офанзива е подготвена с помощта на руски висши военни и извършена с участие на руския флот. Тогава Русия е на страната на Грузия, защото се стреми да я задържи в своята „орбита на влияние“.
Абхазците наричат своята държава Апснъй, което ще рече Страна на абхазците. От 50-те години на миналия век като азбука се използва кирилицата. Абхазкият език е неразбираем, но почти всички говорят руски. Над 4/5 от абхазците притежават руски паспорти. Това е политически ход, който има сдържащ ефект спрямо Грузия.
Абхазия е президентска република, а в парламента се избират 35 народни представители. Основна религия е православното християнство. Малкото мюсюлмани не спазват традициите за обрязване и ядат свинско. Бих казал, че абхазците са по-скоро атеисти или вярват в единния невидим Бог, което е традиционен абхазки монотеизъм.
От интернет и от разкази на грузинци
бях доста наплашен от кражби и престъпност
Е, аз като турист не се сблъсках нито с едното, нито с другото. Най-лошо впечатление у мен оставиха непочтени хора, работещи в сферата на търговията и услугите. В един магазин например си купих малко храна и подадох едра банкнота на продавачката. Тя я взе и ме попита дали имам по-дребни пари. Подадох й банкнота с по-малък номинал. Тя ми върна рестото, като остави едрата банкнота настрани до кантара. Посочих я и попитах защо не ми я връща. Продавачката отговори натъртено: „Ами вземете си я!“. Явно се надяваше, че ще забравя да си я поискам.
Граждани на ЕС имат нужда от виза за посещение на Абхазия. Разрешение за посещение се получава след подадена по електронен път заявка на сайта на тяхното Министерство на външните работи. На границата само показах разпечатката на разрешението заедно с паспорта. В тридневен срок се получава и визата в столицата Сухум, а таксата е 10 лв. За обиколката на всички забележителности в Абхазия ми бяха необходими 5 дни. По пътищата й пропътувах 585 км и похарчих 173 лв. в български пари.
Първата ми спирка беше черноморският курорт Гагра. Роднината на руския император принц Олденбургски е имал амбицията
да превърне Гагра в „руския Монте Карло“
За рождена дата като курорт се счита 1903 г. Тогава са изградени паркът с тропическа растителност, прочутият ресторант с часовник „Гагрипш“, колонадата край морския бряг. В Гагра се намира и
река Репруа, която е най-късата в света
Нейната дължина е само 18 метра. На практика това е подземна карстова река, която извира до морския бряг и след 18 метра се влива в Черно море.
Столицата Сухум има 65 хиляди жители, но преди Абхазко-грузинския конфликт там са живяли два пъти повече хора. Историята на града е сходна с историята на самата Абхазия. Интересно ми беше да науча, че по време на Руско-турската война през 1877 г. турската армия прави десант на брега. Превзема града и го задържа близо 4 месеца.
Първообразът на днешната Ботаническа градина в Сухум е създаден през далечната 1838 г. Пострадала е сериозно по време на Абхазко-грузинската война. Сега градината заема площ от 30 хектара и в нея са засадени 5 хиляди дървета, храсти, цветя и други растения.
Не можех да пропусна и Абхазкия държавен музей, съхраняващ артефакти от древността до наши дни. Най-много ме
развълнува историята на една снимка,
показваща майката на загинал през 1942 г. млад герой. По време на отбраната на Севастопол военен кореспондент снима прославилия се абхазки разузнавач Алексей Аршба. Скоро след това Аршба загива при изпълнение на бойна задача в тила на германската армия. След войната журналистът дълго търси роднините на загиналия из Абхазия, но не ги открива. През 1965 г., за 20-годишнината от победата в Отечествената война, абхазки вестник публикува снимката на героя Аршба и статия за него. Майка му го разпознава и едва тогава разбира как е загинал синът й. Бившият военен кореспондент посещава възрастната жена и й връчва снимката, направена 23 години по-рано. Държейки я, майката казва: „Сега той щеше да бъде на 42 години!“. Именно този момент е запечатал фотографът.
След кратко пътешествие на юг определено мога да кажа, че това не е туристически район, продължих на север. Оказа се, че най-много забележителности има в района на Нови Афон. Това е древен град, който в началото на новата ера е известен с името Трахея. В края на VIII век местният владетел Леон ІІ отделя региона от Византия и се обявява за независим абхазки цар. През 1874 г. тук пристигат руски монаси от манастира „Свети Пантелеймон“ на Атонския полуостров и основават нов манастир. Така се появява и днешното име на града – Нови Афон.
Пристигайки в късния следобед, започнах обиколката на забележителностите с Новоафонската пещера. Тя е открита през 1961 г. Има 9 големи зали и галерии.
Няколко са подземните езера
За посещения са достъпни шест от залите. Туристите достигат до тях с електрическо влакче.
Анакопийската крепост е изградена от византийците през VII век. Целта е била да се защитава източното Черноморско крайбрежие от арабските нашествия. Разположена е високо над морето. Между крепостните стени има параклис и малък храм. Дълбок кладенец непрекъснато осигурява прясна вода. През XIV век генуезците издигат 4-етажна наблюдателна кула, която днес е реставрирана.
Стигнах и до Новоафонския манастир, опустошен от турската армия по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Днес това е един от главните християнски центрове в Кавказкия регион.
Следващата забележителност беше Вилата на Сталин. Това е правителствена резиденция, построена след Втората световна война. Ползвала се е от Сталин, и от други съветски ръководители. Сега резиденцията е музей. Правеха впечатление обзавеждането и облицовките, всичко от естествено дърво. Според мен
нямаше особен лукс, а по-скоро практичност
Дойде време да навляза в планината Кавказ. При село Бзипта завих по пътя край реката със същото име – Бзип. Изкачих се до руините на крепостта, където имаше храм от X век. Покрай пътя по долината на река Бзип имаше доста кафенета и ресторанти. На отбивките за паркиране се продаваха сувенири, вино, мед и най-различни кавказки специалитети. Както в Грузия, така и тук бяха популярни сушените плодове на връв, правени по специфична технология. На връвта се нанизват различни ядки, около които се нанася плодовата каша. След изсушаване така приготвеният специалитет е много траен.
Национален парк Рица е разположен на южния склон на Главния кавказки хребет. Това е северната част на Абхазия, близо до границата й с Русия. Паркът е най-популярната планинска туристическа дестинация в Абхазия. Доста от забележителностите са разположени близо до пътя и разглеждането им беше лесно.
Рица е езеро на 950 м над морското равнище. Обкръжаващите го планински върхове достигат над 3000 м. Най-голямата дълбочина е 130 м. В езерото се влива река Лапсе, а от него изтича река Юпшара. Край брега има доста ресторанти и няколко хотела.
В далечния край на езерото също има стара правителствена резиденция, ползвана от Сталин, Хрушчов и Брежнев. От планината пък се спуска буйната Водопадна река.
Пицунда беше последният курортен град, който посетих. Счита се, че името на града има индо-арийски произход и в превод означава „Боров“. Това е логично, тъй като и сега боровите гори са доста. Легендата гласи, че в началото на V век тук е починал Константинополският архиепископ свети Йоан Златоуст. Гробницата му е под олтара на патриаршеския храм в града.
