Бруней не е от най-леките туристически маршрути. И не защото на чужденците се гледа враждебно. Напротив, едно от нещата, които повечето посетители неизменно отбелязват след престоя си, е дружелюбието на местните хора. В Бруней по-рядко виждат гости от външния свят и затова ги посрещат с любопитство и гостоприемство. Неслучайно наричат страната си "дома на мира". Трудността идва от няколко обективни обстоятелства, за които пътешественикът трябва да помисли, когато се запъти към мъничката южноазиатска държава.

На първо място Бруней е ислямска страна, която прилага шериатското (религиозно) право спрямо поданиците си. По принцип нормите на шериата са валидни преди всичко за мюсюлманите. Но уважението към местните правила и обичаи, както и здравият разум, налагат да се съблюдават определени неща, на които по-освободените европейци просто не са свикнали.

Преди всичко, разбира се, става въпрос за дрехите. Някои облекла просто не са приемливи за консервативните брунейци. Затова всичко, което може да се разглежда като разголване (прозрачни дрехи, деколтета, къси поли и шорти, скъсани дънки, дрехи с дупки), е по-добре да се остави у дома. Прекаленото навличане, от друга страна, предизвиква учудени погледи сред местните - в интернет циркулират забавни разкази за брунейски митничари, които добродушно съветват наплашените западни туристки, че няма нужда да се загръщат от главата до петите.

Пола до коленете, дънки, непрозрачни тениски, сандали и тънки шалове - подобни аксесоари са напълно допустими. Няма проблем с грима, който е доста популярно средство за разкрасяване и сред мюсюлманките. Панталон с тениска е съвсем достатъчно за мъжете (макар че трябва да се внимава с мотива на тениската). И нещо друго - когато обмисля облеклото си, посетителят трябва да се ръководи колкото от местните порядки, толкова и от извънредно горещия и влажен климат. Затова трябва да се подбират леки и тънки материи.

След дрехите идват поведението и нравите. Интимностите на публично място трябва да се избягват, особено със собствения пол. В мюсюлмански Бруней хомосексуализмът е тежко криминално престъпление. Затова пътешествениците с такава ориентация трябва да се въздържат да я показват. Алкохолът е забранен за мюсюлманите, но на чужденците се позволява - с мярка. Нощен живот обаче на практика няма, така че любителите му няма да намерят в тази страна каквото търсят.

С политиката също трябва да се внимава. Бруней е абсолютна монархия – султанът управлява като автократ. Критиките към властта му са забранени и се наказват като престъпление. Свобода на речта не съществува. За да избегне проблеми с местните власти, туристът трябва да се въздържа да изразява гласно мислите си за уредбата на брунейската държава - освен ако не иска да я похвали.

И накрая нещо, което може да сюрпризира неприятно гостите - липсата на транспорт. Това е неочаквана последица от факта, че Бруней е една от най-богатите страни в света благодарение на колосалните си запаси от нефт и природен газ. Поданиците на султана до голяма степен са освободени от данъци и разполагат с пари, които често обичат да дават за коли. Затова таксита в страната почти липсват. По същата причина и публичният транспорт е слабо развит. А туристът е принуден да мисли за алтернативи.

Добре, след като е съобразил всички обстоятелства, какво може да види туристът в страната? Честият отговор е - не много. Доста от посетителите намират Бруней за откровено скучен. Причината е първо, че страната е съвсем миниатюрна. Тя заема едно малко ъгълче от о-в Борнео с площ от по-малко от 6000 кв. км. Второ, особеностите на султаната, със строгите му религиозни порядки, не позволяват същото изобилие на атракции, каквото има в другите страни. Малката територия обаче е наситена с чудесна запазена природа. А ислямът, с всичките му ограничения, е вдъхновил красиви неща.

Доказателство за последното се намира лесно в столицата Бандар Сери Бегаван. Там е разположена най-известната сграда в страната - джамията "Омар Али Сайфудиен", която е смятана за може би най-красивия мюсюлмански храм в Тихоокеанския регион. Тя носи името на султана, който инициира построяването ѝ. С купола си от чисто злато, мраморни колони и стъклописани прозорци, джамията представлява много внушителна гледка. И благодарение на слабия туристически поток тя е изненадващо достъпна за гостите, които могат спокойно да я разгледат, без да се блъскат в човешки тълпи, размахващи камери.

Любопитен факт е, че нейните 52 метра височина я правят най-високата сграда в Бруней. Звучи смешно, но владетелят е смятал, че храмът трябва да доминира в небето на страната. И когато се оказва, че седалището на централната банка на Бруней се издига по-високо, автократът скоростно нарежда най-горният ѝ етаж да бъде премахнат.

Великолепни храмове може да бъдат видени и в други страни. Но Бруней е вероятно единствената, където човек може да види джамия, издигната върху стълбове над река. А точно такова място има в столицата. Става въпрос за Кампонг Айер - вековно селище, издигнато върху стълбове над реката Бруней. Подобни села има и на други места в страната, но Кампонг Айер е най-старото и най-голямото. Първото писмено свидетелство за него принадлежи на италиански пътешественик от XVI век. С времето мястото става известно сред западняците като Венеция на Изтока.

Днес селището обхваща територия от около 10 кв. км, на която освен къщи са разположени джамии, училища, даже полицейски участъци и пожарни. Мястото е популярно сред туристите, на които местните предлагат къщите си за престой. И те изобщо не са примитивни - разполагат с всички удобства на модерния живот. Някои от най-богатите хора в Бандар Сери Бегаван предпочитат да живеят над водата. Прехвърлянето от селището към столицата става лесно - посредством лодки, използвани като водни таксита. Между Кампонг Айер и "Омар Али Сайфудиен" се намира великолепен крайречен парк, ширнал се на 12 хектара.

Султанът на Бруней Хасанал Болкиа е източник на някои доста колоритни преживявания за туристите. Смята се, че той е най-богатият монарх в света и екстравагантният му стил на живот отразява това богатство. В столицата има цял отделен музей, в който владетелят е събрал огромното си семейно наследство (златни каляски например), както и щедрите дарове, които е получил от други държавни глави.

Дворецът му е записан в Книгата на рекордите "Гинес" като най-голямата резиденция на държавен глава. И го заслужава - няколко пъти по-голям е от Версай, разполага с над 1700 стаи, вътрешна джамия за 1500 посетители, бална зала за 5000 души, пет басейна и хеликоптерна площадка. Само гаражът му обхваща 1 кв. км. Златото е навсякъде - от рамките на прозорците до дръжките на вратите.

Цялото това великолепие е достъпно за простолюдието веднъж в годината - през първите три дни след свещения за мюсюлманите месец Рамазан. Тогава султанът и съпругата му лично посрещат гостите. Тръпнещите да влязат в двореца и да стиснат ръката на монарха обаче трябва да имат предвид, че същото желаят да направят още 200 000 души - колкото достига числото на посетителите.

Интересни за туристите места има и извън столицата. Може би най-важното, което пътешественикът трябва да види, са дъждовните гори. Бруней е всъщност гориста страна - над 70% от територията ѝ е обхваната от тропически гори, възрастта на някои от които се измерва с хилядолетия. Властите са положили усилия да съхранят природното си наследство, като значителни части от него дори са забранени за туристите.

Обособени са шест парка, които предлагат на посетителите различни неща - от места за тих отдих до пътеки за ходене. И заради малката територия на страната те са съвсем близо - в един момент човек може да обикаля в градски мол, а няколко часа по-късно да се разхожда във вековна дъждовна гора.

На любителите на плажните удоволствия Бруней също има какво да предложи. Крайбрежието на страната се простира на цели 161 км, с много места, на които туристите могат да отдъхват. Добре развити са и възможностите за гмуркане - особено на станалото популярно напоследък макро гмуркане (macro diving), както и гмуркането до останки на кораби (wreck diving).

Посетителите трябва да знаят, че султанатът приема много сериозно заплахата от ковид. Над 90% от населението е ваксинирано, а защитните мерки и социалната дистанция се налагат ревностно от властите. По време на пандемията бяха въведени и строги ограничения за външните посетители, като неваксинираните изобщо не бяха допускани в страната.