Свикнали сме да свързваме пътуването в Германия с бира, кулинария, футбол, замъци, но рядко си я представяме като оперна дестинация. Операта пък за много от нас си остава специално и скъпо изкуство, на което обръщаме внимание само при големи събития. Германците обаче опровергават тези клишета - родината им всъщност е най-истинският дом на операта в днешни времена. Казват, че тамошната оперна система сега е ключова среда за изграждането на кариера в това изкуство.
Не е редно музиката да се подчинява на количествени показатели, но в случая статистиката е поразителна - според сайта за оперна информация operabase.com сезон 2021/2022 в Германия обхваща
9997 представления на 1405 продукции
За сравнение следващата поред Русия е с 2872 представления и 920 продукции, а третата Австрия е с 2004 представления на 280 постановки. Родината на операта - Италия, е чак на шесто място с 1538 представления. В световен мащаб една трета от оперните представления се падат на Германия.
Операта е силно дотирана от държавата и благодарение на това има среда дори в малки градове, където често меломанът може да открие смели и интересни трупи. В един репортаж по оперните маршрути на страната на "Ню Йоркър" например се описва репертоарът в стария индустриален град Кемниц. Операта на града е строена в необарок, открита 1909 г., разрушена през 1945 г., възстановена през 1951 г. и модернизирана в края на 80-те. Залата й има 720 места, а
трупата е известна с авантюристичния си репертоар,
в който има рядко представяни опери като "Васко да Гама" на Майербер, "Евангелистът" на Кинцл и пр. Трупата има и феминистка постановка на Вагнеровата "Пръстенът на Нибелунгите" под режисурата на четири жени.
В Кобург (население 41 000) операта няма място за цял Вагнеров оркестър, но не се плаши да постави "Валкирия" с 58 музиканти. Този интимен Вагнер, без обичайните главозамайващи мащаби, е неочаквано свеж, твърди авторът на репортажа в "Ню Йоркър".
Очаквано, за такова изобилие от представления цените са многократно по-достъпни от обичайните - средно от порядъка на 15 до 55 евро. В някои театри
има възможност дори за правостоящи
В Мюнхен например цената е 10 евро, а за правостоящите има специално отделена зона с перила. Разбира се, колкото по-близо е зрителят до оркестъра, толкова по-висока е и цената.
Как да изберем място
Когато купувате билет, внимавайте за пояснения - някои например имат бележка, че изгледът към сцената е възпрепятстван, което означава, че между вас и нея има колони. Проблемът невинаги е чак толкова голям, колкото звучи. Има обаче и места, които са обозначени със "само за слушане". Това означава, че от тях не се вижда сцената. Страничните места често са близко до сцената и не толкова скъпи, но пък могат да се окажат доста проблемни за врата ви, защото представленията рядко са кратки.
Времетраене
И като стана дума за времетраене, това също е важен детайл, който трябва да бъде проучен предварително. Някои опери имат само две действия и са под три часа заедно с антракта, но има и епични произведения от по три действия, които продължават по четири часа и половина, имат по два антракта - всеки по 30 до 40 минути, и даже пауза за вечеря. Затова колкото и безпросветно да звучи, ако сте начинаещи в оперните наслади, започнете с нещо по-скромно в две действия, да речем "Кармен", "Хензел и Гретел", "Вълшебната флейта" и "Микадо".
Къде да отседнем
Нещо, което важи за посещение на всякакви културни събития, не само опера - потърсете хотел в близост до мястото, а също и вечеря в района. Така няма да ви се наложи да участвате в състезанието за таксита преди и след събитието. Впрочем, ако не сколасате с вечерята, няма да останете гладни - в антракта ще можете да се почерпите с чаша шампанско и още нещо. Друго универсално правило - не закъснявайте, повечето театри не допускат закъснелите да влязат преди антракта, а така ще изпуснете половината спектакъл.
Кога да ръкопляскаме
Ако човек не е професионален посетител на концерти, може да се чуди кога трябва да ръкопляска, особено в чужда страна. Понякога в края на една сцена може да има леки аплодисменти, а в края на всяко действие почти винаги има големи, особено ако изпълнителите излязат за поклон пред публиката. За всеки случай има едно просто правило - гледайте да не сте първият човек, който започва да ръкопляска. След особено добре изпълнена ария или дует, публиката може да избухне в овации, а изпълнителите спират за миг, за да ги приемат. Спрете да ръкопляскате, когато започнат отново действието. Ако някой от изпълнителите ви е впечатлил много, можете да се провикнете "Браво!" за мъж и "Брава!" за жена.
Как да се облечем
Германците са практични хора, що се отнася до обувките - няма нужда от токчета, както например в Париж. През зимата може да ви се наложи да дойдете с ботуши, но да се преобуете пред гардероба - ще установите, че почти цялата публика го прави. Етикетът не изисква свръхофициални дрехи - сложете нещо, което бихте избрали за посещение на хубав ресторант и това ще бъде достатъчно. Оставянето на дрехи и по-големи чанти е силно препоръчително, а обикновено е и безплатно. Служителите биха се зарадвали на малък бакшиш, но не го очакват задължително.