Шарл Шампо не е революционер или герой от война. Не е и прочут архитект, учен, просветител, лекар или инженер. Но остава в българската история като първият български спортист, участвал на първите съвременни олимпийски игри. Те се провеждат в Атина през 1896 г. и Шампо прави България една от едва 14-те държави със свой състезател при този исторически акт.
Шампо е роден през 1865 г. в Швейцария. Той е един от 12-е швейцарски учители гимнастици, които са изпратени в България през май 1894 г. за подпомагане на телесното възпитание в нашите училища. Тогава Швейцария откликва на молбата на министъра на народното просвещение Георги Живков.
Шампо е разпределен за учител по гимнастика в Първа мъжка гимназия в столицата, където преподава до 1897 г. Става и съосновател (заедно с Тодор Йончев) на гимнастическото дружество „Юнак“ и председател (главатар) на софийското му крило.
Освен това е и един от основоположниците на футбола в България и пръв демонстрира тази игра в столицата. Пръв организатор на футболен мач в страната е друг от швейцарските учители - Жорж дьо Режибюс, който е разпределен във Варна. Именно там, още през 1894 г. той внедрява футбола, като е организатор, рефер, а често и играч в мачовете. Шампо прави същото в София година по-късно - през 1895-а.
А още на следващата става първият български олимпиец. Участието на България в игрите в Атина се дължи на Тодор Йончев, който с много тичане по институциите успява да организира изпращането на делегация в Гърция, макар и само от петима души. В Държавна агенция "Архиви" се съхранява копие на постановление на министерския съвет от 5 април 1896 г. за командироването. Ръководител на групата е Йончев, а като състезатели заминават учителите Димитър Илиев и Панайот Белев, студентът Иван Панчов и швейцарецът Шарл Шампо - "всички от мъжки пол, не по-горе от 30 години, хора добре развити и образовани".
Игрите са открити на 6 април от гръцкия крал Георгиос I пред около 100 000 души, а българската делегация успява да пристигне на третия състезателен ден - 9 април 1896 г. Четвъртият ден е посветен на гимнастиката, и в него френските гимнастици отказват да се състезават срещу германските заради Френско-Пруската война от 1870 г.
Българите, поради малкия си брой, участват само в индивидуалните дисциплини. В три от тях - прескок на кон надлъж, кон с гривни и успоредка, играе Шампо. За останалите участници обаче няма достоверни сведения. В прескока Шампо постига най-предното си класиране - пето място. В някои изследвания участието на швейцарския учител е сведено само до една дисциплина - прескок на кон надлъж.
Ето какво заявява Тодор Йончев за представянето на Шарл Шампо:
„Главатарят Шампо се яви на стадиона и удиви зрителите с няколко отбрани телесни упражнения в надпревара със 17 състезатели от 5 държави.“
Участието в Атина носи доста голяма известност на Шарл Шампо у нас и българският народ дори започва свойски да го нарича Шарл Шампов. За съжаление, швейцарецът е принуден да се върне в родината още на следващата година - наранява тежко крака си и заминава да се лекува. След това дирите му се губят, като дори не е известно и кога е починал.
100 години по-късно бе направен опит България да бъде извадена от справочниците като една от 14-те държави, участвали в Атина през 1896 г. Според английския историк Бил Малоун участието на България и Сърбия не се базирало на никакви исторически данни.
"Шарл Шампо е швейцарец по националност, който е работил и живял в София. Той често е определян грешно като българин", пише Малоун. И допълва същото за тенисиста Момчило Топавица: "Той е бил от Войводина, но по това време тя е част от Австро-Унгарската империя, така че Сърбия не може да си приписва подобни заслуги." (впрочем официално Сърбия не е сред 14-те страни, там е Австро-Унгария).
Според големия ни спортен историк проф. Райна Бърдарева, която преди години направи щателно проучване, има доказателство, че Шампо е представял страната ни в Атина 1896. Според нея основната причина за недоразумението е неправилният прочит на протоколите. Там националността на гимнастика е "поделена" между България и Швейцария. А и тогава не е било забранено участието на чужденци от името на други държави, тъй като на игрите са се представяли спортни дружества.
Бърдарева е намерила и извадка от френския вестник "Фигаро", който също споменава за български спортисти в Атина, но не визира Шампо, а Сирил Вербюж. Той пък е белгиец, главен професор по фехтовка във Военното училище на Негово височество, член-кореспондент на Парижката фехтовална академия. Според "Фигаро" Вербюж участва за България на първите игри в Атина 1896 и за Белгия на вторите - в Париж 1900. Пловдивският вестник "Балканска зора" също пише тази информация и дори прави връзка между белгиеца и Хенриета Вербюж, която по същото време е учителка в Софийската девическа гимназия.
В Държавния архив се съхранява и уникалният албум със снимки от състезанията в Атина на немския фотограф Алберт Майер. Знае се, че албумите са били толкова, колкото държавите участници и по един екземпляр е подарен на държавните им глави. У нас го е получил княз Фердинанд. Майер заминава за Атина като официален фотограф на немската делегация, но е поканен да бъде такъв и на МОК. Снимките са правени по най-добрата и скъпа за времето си технология с платинени нишки.
Така че България запази мястото си в справочниците като една от 14-те държави, участвали на първите съвременни олимпийски игри. И това се дължи на швейцареца Шарл Шампо.
