Нашата Слънчева система е едно прекрасно място. Независимо дали става въпрос за ярко оцветената вулканична повърхност на Меркурий, за прашните червени равнини на Марс, красивите пръстени на Сатурн или дори за синьо-зелените цветове на нашия собствен свят - това е едно забележително място, изпълнено със забележителни гледки и природни чудеса.

Знаем научното описание: Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4.6 милиарда години. 

До 2006 г. се считаше, че планетите в системата са девет, но след това Плутон вече не е класифициран по този начин, защото се счита, че има повече общи черти с обектите от т.нар. Пояс на Кайпер - околозвезден диск, подобен, но много по-голям от Астероидния пояс, който се състои от малки тела или останки от формирането на Слънчевата система.

Разбира се, всичко това нямаше да съществува без звездата в системата - Слънцето. Знаем как изглежда то, гледано от третата планета - нашата Земя, защото го виждаме всеки ден. Но е любопитно да разберем как би изглеждало то от другите, дори и от бедничкия, понижен в ранг Плутон. 

Художникът и илюстратор Рон Милър е прекарал повече от 40 години в рисуване на тъмните владения на Космоса - както отблизо, така и отдалеч. И е измайсторил възможно най-реалистичните изображения на Слънцето, така както то би се виждало от онези далечни светове. Сам Милър казва за себе си, че се е специализирал в астрономията, научната фантастика и фентъзи жанра. Илюстрирал е повече от 50 книги, работил е като дизайнер на филмови продукции и като художник на специални ефекти, дори е проектирал пощенски марки.

Поредицата с изображения на Слънцето е сред специалните негови трудове. "Погрижил съм се не само да се уверя, че нашата звезда е изобразена реалистично, но също така и повърхностите на планетите и спътниците им", казва Милър.

Например въпреки факта, че разжалваният от ранга на планета Плутон е най-отдалечен - на средно 6 млрд. километра, от него Слънцето изглежда все така ярко.

"От там Слънцето изглежда малко, но въпреки всичко е изключителен източник на светлина - пояснява Милър. - Нивата на осветеност на повърхностите на Плутон ги правят да изглеждат, сякаш са в здрач, но самото Слънце все пак е един много ярък обект в небето, макар и изключително малък."

Милър, разбира се, има как да изчисли с точност осветеността в която и да е част на нашата звездна система. Законите на физиката казват, че яркостта на Слънцето е еквивалентна на квадрата на относителното разстояние до него. Така че, ако се приближите наполовина по-близо до звездата, отколкото сте поначало, видимата му яркост ще бъде четвъртинка от това, което е по принцип: (1/2)² = 1/4.

С други думи, това сочи единствено, че яркостта на Слънцето намалява драстично колкото повече се отдалечавате от него. Или най-осветена (и топла) е планетата Меркурий, която е най-малката и е най-близо до звездата - кръжи в орбита на около 60 млн. километра. А средната температура на повърхността му е 180 градуса по Целзий. 

Фактът, че от Плутон, който кръжи по елиптична орбита на разстояние между 4.425 и 7.375 млрд. км, Слънцето се вижда все още много ярко, е забележително свидетелство за енергийната мощ на нашата звезда. Въпреки това средната температура на Плутон е минус 229 градуса по Целзий.

Ето и гледната точка на Рон Милър за това как бихме виждали звездата от различни места в Слънчевата система: