Родопите са толкова богата планина, че цял живот няма да стигне на човек да я обходи и опознае. Природа, история, легенди и мистика, невероятни творения на човешките ръце - това е раят за туристи и откриватели.
Много китни селца, осеяни по меките склонове и долини, са архитектурни резервати. А около тях е пълно с уникални пещери, скали и водопади, останки от крепости, църкви и манастири. Всеки е чувал за Лещен, Смилян и Ковачевица, но има още толкова прекрасни места, богати с история, легенди и красоти, които чакат да бъдат споделени.
В подножието на връх Перелик, на 4 км от Широка лъка, се намира
Солища -
селото с най-чистия въздух в България. Учените са установили, че тук бактериите почти не виреят. Солища се гордее с околната 300-годишна гора от огромни борове. Местните хора я наричат "Черночето" - чернок е родопската дума за черен бор.
Има няколко версии за произхода на името на селото. Едната е, че основателите на селото намерили останки от предишни тракийски "солища" - тоест селища. Според друга версия тук навремето е имало солища - овчарите сипвали сол за захранване на овцете.
Село
Долен е архитектурен резерват с красиви възрожденски къщи и тесни калдъръмени улички. Къщите са на два или три етажа, с големи чардаци, а покривите са не от керемиди, а от тънки каменни плочи. Намира на 30-ина киометра от гр. Гоце Делчев между Пирин и Родопите.
Орехово
се намира в Западните Родопи, сгушено сред зашеметяваща природа. Наблизо са два водопада, коита са защитени природни обекти - Скакалото и водопадът в местността Дуплево. В района е пълно с интересни пещери - Голямата дупка, Керина дупка, Данкина дупка, Марийкина дупка, Челевешка дупка.
Върбово
е малко усамотено селце - по официални данни има десетина жители. Името на селото идва от огромната върба, която някога се издигала тук. Според преданието под сянката на дървото гигант можело да се скрият 10 000 овце. Селото е основано от трима кехаи от Източни Родопи, които ибягали със семействата си в планината. Те съградили заедно с къщите си и църквата „Св. Георги“, впечатляваща със своите размери и уникални стенописи.
Мандрица
е известно като единственото село в България с албанско население. Намира се в най-източната част на Родопите, почти на границата с Гърция. Основано през 1636 г., то размило ливо и в миналото е имало процъфтяваща икономика - мелници, мелачки за сусамово олио и производство на тахан, тухларна, леярна за камбани, обработване на кожи, цех за бъчви, бояджийница, бижутерии, оръжейни манифактури и др. За онези времена днес напомнят само старите триетажни кирпичени къщи.
Плевун
или Пелевун, е голямо село в община Ивайловград. То е родното място на Капитан Петко войвода. В центъра има паметник на великия българин. Плевун се гордее и с почти 200-годишната си църква "Св. Пантелеймон”. Тя напомня за подвига на Капитан Петко и четата му, които спасяват местното население от клане по време на Руско-турската освободителна война през 1878 г. Дупките от гюлета и куршуми по зидовете на храма се виждат и днес.
Сигурно сте чували за село
Мугла
в Централните Родопи. Но знаете ли откъде идва името - от думата "мъгла. Селото се нарича така, защото често върху него се спуска мъгла. Наблизо - в Казанджи дере, има красива каскада от водопади и вирчета.
.......................................
История и легенди
Близо до град Рудозем и на километри от гръцката граница е
средновековната крепост Козник, наричана по време на турското робство Кечи кая (Кози камък, Козя скала). Оттук е минавал търговският трафик и крепостта е построена, за да охранява пътя на керваните - Райково – Рудозем – Ксанти, който е свързал Тракия с Беломорието от древни времена. По протежението на пътя се редуват още крепости - Беаднос при село Беден, Аетос над Смолян, момчиловата крепост Подвис, която в момента се проучва, Цепина край Велинград и Асенова крепост. Крепостите Беаднос и Козник често се споменават от летописците на византийските императори. Според тях византийската императрица Ана Савойска се обърнала за помощ към българския цар Иван Александър срещу самия Кантакузин, обявил се за византийски император в Димотика. Като награда за обещаната помощ Иван Александър получил през 1344 г. Цепина, Перущица, Св. Юстина, Станимака, Аетос, Козник и Беаднос, които представляват цяла крепостна система за отбрана на Родопите.
Две 30-метрови скални образувания, наричани Братята, доминират над цялата местност. Недалеч от тях е Главата - скала, която прилича на човешки профил. Причудливите скални образувания са свързани с легенда: Богат човек от Беломорието преместил семейството си в този район заради чистия въздух - синът му имал белодробно заболяване. Момчето се влюбило в Кичика - дъщерята на тукашен овчар. Двамата решили да избягат, защото знаели, че бащите им няма да им разрешат да се съберат. Но братята на Кичика ги заловили. Отчаяна, девойката заронила горчиви сълзи, после се отскубнала и се хвърлила от скалата. Когато овчарят разбрал, проклел синовете си. Те се вкаменили и така се появили Братята. Съсипаният от тройното нещастие баща също се вцепенил завинаги - така се родила Главата.
Местното предание разказва, че сълзите на девойката потънали в земята, превръщайки се в бисери, млякото на безпризорните овце също изтекло в земните недра и затова районът е толкова богат на руди. А хората нарекли местността Кичика - в памет на девойката.
Караджов камък -
скален феномен, се намира близо до село Мостово. Представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е заседнал огромен камък, който сякаш е поставен там от божествена сила.
Но защо скалното образувание се нарича Караджов камък? Под него има малка пещера, в която се криел храбрият Караджа войвода - хайдутин, който отмъщавал на османците.
В района на близкото село Мостово са открити седем тракийски светилища, най-известното от които е Белинташ. Също наблизо е святата за християните местост Кръстова гора (по името на Кръстов връх). Смята се, че там се намира парченце от кръста на Христос. Наблизо е и връх Свобода (вр. Момчил юнак – 1943 м), където е свещеното за мюсюлманите място Енихан баба теке.
