Медия без
политическа реклама

По Златната река към Очите на бога

Ден, а дори и два заслужават красотите на Карлуковския карст

Необичайния цвят Златна Панега дължи на карстовия си произход.
снимка: Анита Димитрова
Необичайния цвят Златна Панега дължи на карстовия си произход.

Запролети ли, софиянци (и не само) почват да се оглеждат за маршрути сред природата, които не отнемат твърде много време или средства, но дават така нужната глътка въздух сред зеленина - и няколко кадъра за Инстаграм. Един от най-достъпните и популярни маршрути на по-малко от 100 км от столицата е екопътеката "Искър-Панега". По-голямата част от пътя е по магистрала "Хемус", а знакът за начало на геопарка се намира току преди табелата за вход в Луковит. Не продължавайте към градчето, а отбийте на големия паркинг, където през почивните дни - ако позакъснеете - може и да няма място за вас. Районът вече е популярен сред туристи от цяла Западна и Централна България. Но през седмицата е чудно хубаво. 

Към екопътеката, която основно следва течението на река Златна Панега, може да се подходи по два начина. Вдясно е тази "за бабите и внуците", която пресича широка, почти равна поляна. Ако изберете нея, след около 300-400 метра ще попаднете на беседка и стрелка, указваща накъде да продължите.

Лявата, закачливо кръстена "за младите и смелите", се спуска по стръмна пътека с паянтови дървени стълбички и парапети. Този кратък по-труден участък може да създаде впечатлението, че физически предизвикателства ще има и по-нататък по трасето. Но няма. Десет минути по-късно пътеката се сменя с хоризонтална, която се разхожда по живописните брегове на реката. 

През индустриалния соц река

 

Златна Панега се свързваше главно с циментовия завод

 

и романа на Георги Богданов "Златната река", по който Иванка Гръбчева засне едноименния филм през 1983 г. "Малък провинциален град. Край него минава река, която в миналото е била красива, но циментовият завод я е унищожил..." - така в архивите на Българската национална филмотека започва резюмето на филма с Петър Слабаков, Мария Статулова и Джоко Росич. Днес цимент в Златна панега продължава да се произвежда под името "Титан", но местното управление се е сетило да обърне поглед и към даровете, които природата дава. Карлуковският карстов район е един от най-интересните пейзажи в България. Заради своя произход (а не заради замърсяване) река Златна Панега има особено млечнозелен цвят. Той се дължи на високото съдържание на карбонатни съединения във водата.

Реката води началото си от карстовия извор Глава Панега, който е най-големият в България -

 

от него извират 4000 литра/секунда

 

В римско време тук е имало минерална баня, а температурата на водата никога не пада под 8 градуса, поради което Златна Панега не замръзва през зимата. Според някои източници старото име на Панега - Панакс, отвежда към латинското име на билката женшен. Друга легенда го свързва с Панацея - дъщерята на бога лечител Асклепий. Сигурното е, че от 1937 г. тя е била назовавана от местното население на турски - Алтън Панега.

Реката тече на север, преди да влее в Искъра, и точно край град Луковит образува живописен пролом, който именно наблюдават минаващите по екопътеката. Първите три километра от екопътеката са добре оформени, минават покрай беседки и заслони, тук-таме  прескачат реката по живописни мостчета. Преди Гергьовден на някоя полянка може да се гуши стадо овце или кози. В района гнездят над 120 вида птици, 25 от които са вписани в Червената книга. Пеперуди, водни кончета, идилия. (Пак казваме, става дума за делник. През последните години мястото - като всяко хубаво място - е претърпяло комерсиализация и днес дори водни колела и каяци под наем порят млечносините води на реката.) 

Най-внушителната част от екопътеката е дългата дървена платформа,

 

следваща очертанията на самата скала,

 

която води към къс каньон. Това е и най-фотогеничната част от маршрута. Малко по-надолу меандърът с прякор "Старица" впечатлява с естествен амфитеатър и изваяни от времето скални фигури. 

В края на каньона обаче по-мързеливите туристи ги очаква двуетажен "комплекс" за отдих, изпълнен с глъч, барбекюта и дошли на пикник семейства и младежки компании. В близост е и пещерата Темната дупка (съименичка на тази при Лакатник), която обаче не е благоустроена. Така че експериментът се препоръчва само за оборудвани и подготвени пещерняци. 

Екопътеката би трябвало да продължава още девет километра - общата й дължина по проект е 12, до самата пещера "Проходна" - но опитът сочи, че в периода на буйна растителност там ви очаква непредолим пущинак, без каквато и да било маркировка или указателни табели. Така че на този етап е по-добре да се върнете и да се метнете на колата, с която да стигнете до Карлуково и пещерата "Проходна".   

Тя е лесно достъпна през всеки сезон. Добила статут на природна забележителност през 1962 г., тя

 

бързо е обикната от киното

 

В пещерата са снимани кадри от многобройни български и чуждестранни продукции, сред които "Време разделно", "Борис I", съветско-българският "По следите на капитан Грант", френският "Версенжеторикс", американският The Way Back и др.

"Проходна" трудно се вмества в общоприетото понятие за пещера, по-скоро наподобява естествен скален мост, дълъг 262 метра и с два входа - малкият е висок 35 метра, а другият е най-големият пещерен свод в България със своите 45 метра. През огромните входове и отворите в тавана проникват обилни снопове естествена светлина, която създават мистично усещане. Заради двете бадемовидни "очи", наричани още "окна", пещерата е по-известна със своето друго име - "Очите на бога".  

Не е случайно, че през вековете хората са припознали пространството и

 

като храм - там има икони и олтар. 

 

Съществува и легенда, че слънчевият лъч, който минава през отворите в 14-15 ч. и пада върху образувание, подобно на вулва, е дал основата на ритуал, с който траките почитали богинята майка. Някои по-суеверни наричат скалния феномен и "Очите на дявола". 

По сводовете на пещерата редовно пробват силите си скални катерачи. Ако сте от тях или пък просто се огладнели от разходката, можете да разрешите този проблем в Националния пещерен дом "Петър Трантеев". Той е съвсем наблизо. Архитектите и строители са успели да го "вкарат" в процеп между скалите и така камъните стават естествена част от стена на сградата, а от терасата пък се открива панорама към долината на р. Искър. Наблизо е и средновековната скална църква "Света Марина".

В покрайнините на град Луковит и в близост до скалния феномен "Провъртеника" се намира "Златният парк" - частна инициатива със свободен вход и феерични

 

каменни къщички, създадени сякаш за хобити и елфи

 

Те са изградени в близост до малко изкуствено езеро, а едно миниатюрна къщичка дори "плава" по водите.

На връщане може да се отклоните леко от обратния път към монументалната пещера "Съева дупка", близо до село Брестница. А децата ще се зарадват и на посещение в екзотичната щраусова ферма "Синия щраус".  

Последвайте ни и в google news бутон

АНКЕТА "СЕГА"

Ще гласувате ли на предстоящите парламентарни избори?