Днес може да ни управляват политици, завършили Харвард. Но Кирил Петков, Асен Василев и Лена Бориславова съвсем не са нещо ново: първият българин, изучил се в престижния американски университет, получава тапията си оттам през далечната 1894 г. Стоян Ватралски е писател, общественик, пламенен родолюбец и защитник на българската национална кауза в Македония. След 9 септември 1944 г. обаче той е напълно забравен.
Стоян Ватралски (1860-1935 г.) е истински енциклопедист: историк, теолог, педагог, психолог, писател и поет. Неговото творчество е събрано в 17 тома. То получава заслужена оценка още навремето от най-високите имена на българската духовност – Иван Вазов, Иван Шишманов, Стоян Михайловски и др. "Г-н Ватралски има добре запазена душа, неразвалена от западното течение в литературата, тъй рядко срещано нещо днес. В неговите работи се срещат мисли, чувства и идеи възвишени и чисти. Любов към хубавото, посвещение на дълга, влечение за правдата, обич към отечеството и природата – това са отличителните черти на неговата поетическа личност. Ние нямаме друг поет у нас, който да пее и ратува за "първом правда", пише за него патриархът на българската литература.
От Вакарел до Харвард
Ватралски е роден в една от махалите на Вакарел – Семковци. Баща му е притежавал стада с овце, майка му е била една от най-образованите жени в селото. Ученолюбивият Стоян получава възможност да се образова при американските мисионери в Самоков. През 60-те и 70-те години на XIX на територията на България, която все още е част от Османската империя, действат протестантски мисионери, които имат своята заслуга за развитието на българската интелигенция от епохата. С тяхна подкрепа Ватралски заминава през 1884 г. за САЩ, където първоначално изучава английски език, а след това завършва теологическо училище. Младият Стоян има ораторска дарба: той обикаля Америка и изнася лекции по религиозни въпроси. През 1892 г. постъпва в Харвард. Наред с учението той продължава да сътрудничи на редица ежедневници, както и да публикува стихотворения. Заради изключителната му способност да рецитира и ораторства, а и заради дългата му брада и силния европейски акцент съучениците му го наричат "Българския Толстой". Точно преди завършването си през юни 1894 г. Ватралски печели анонимен конкурс за бакалавърски химн на Харвард, под псевдоним Попа. Този химн се пее и до днес при завършването на бакалавърския клас.
В защита на българска Македония
Престоят на Ватралски в САЩ съвпада с националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракция, ръководено от Гоце Делчев и Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Около 500 българи, които по това време учат в американски университети, започват да проявяват жив интерес към онова, което се случва в България, Македония и на Балканите. През 1890 г. група български студенти, между които и Стоян Ватралски, създават първата българска патриотична структура в Северна Америка в САЩ - дружеството "България".
В средата на 90-те години, когато Върховният македонски комитет е много активен, Стоян Ватралски и други членове на дружеството "България" установяват връзка с него. За разлика от ВМОРО, Комитетът е легална политическа организация, която се бори за автономия на Македония по пътя на реформите чрез изпълнение на чл. 23 от Берлинския договор.
В поредица от статии и сказки, които реализира в САЩ в края на XIX век, Ватралски призовава американски езиковеди, ако желаят, да се явят на терен и да установят езиковата идентичност на езика, който се говори в свободното Княжество България и поробената Македония. "И ако по-късно президентът Теодор Рузвелт през 1903–1904 г. оказа въздействие върху американската дипломация в Цариград да се наложи на султана провеждането на реформи, които не бяха проведени напълно, подготовката на американското общество и политически мисъл за това начинание беше извършена от българската родолюбива студентска емиграция, включително и от Стоян Ватралски", разказва пред БГНЕС проф. Трендафил Митев, изследовател на българската емиграция в Северна Америка в края на XIX и началото на XX век.
Мисия Лондон
След дипломирането си в Харвард Ватралски живее в Кеймбридж, продължавайки да изнася лекции за България. Завръща се у дома след 1900 г., където работи като преподавател и продължава да следи развитието на обществения живот, макар никога да не приема предлаганите му политически постове. Когато избухва Балканската война, Ватралски е почти 50-годишен и не може да отиде на фронта. Той поставя въпроса пред отговорните български държавници да му помогнат да отпътува за Англия. За него е пределно ясно, че се решава източният въпрос и Обединеното кралство ще играе активна роля в този процес.
В края на краищата, след като залага къщата си в Красно село, за да финансира пътуването си, той заминава. От октомври 1912 до юли 1913 г. пребивава във Великобритания. Там се среща с много видни английски общественици, сред които внукът на бившия премиер Уилям Гладстон. "От гледна точка на българските фактори и на българската политик Ватралски е човекът, който подготви в много сериозна степен английското обществено мнение, така че по време на преговорите април-май 1913 г. Англия да бъде толерантна и България да получи Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г., който беше най-голямата придобивка на нашето отечество в хода на националноосвободителното движение", подчертава неговият изследовател проф. Митев.
По този договор България получава всички земи на запад от линията Енос-Мидия, намираща се на около 35-40 км от Цариград с голям излаз на Бяло море.
Незаслужено забвение
Ватралски е протестант, заради което получава критики още приживе. Това много му е тежало. След 9 септември 1944 г. е пределно ясно – един американски възпитаник, при това протестант, не може да бъде добре приет в българското общество. Книгите му са забранени, положени са целенасочени усилия от новата власт, за да се заличи неговата духовна следа.
"На читалището във Вакарел той е подарил преди смъртта си 17-те тома събрано творчество, от които аз открих само две книги. Значи след 1944 г. е станала чистка и в читалището, книгите са били буквално унищожени", заключава проф. Трендафил Митев.
