Когато хвърляме поглед върху историята и дейността на министър-председателите на България в първите десетилетия след Освобождението (1878 г.) почти навсякъде се натъкваме на неприятни моменти от тяхното управление. Тази констатация с пълна сила се отнася и за личността на д-р Петър Тодоров Гудев (1862-1932).
Той е роден в село Градец, Сливенска област. Получава диплома за средно образование в гимназията в Сливен. За кратко се отдава на учителската професия. След това завършва класическо и административно право с докторат в Париж и Брюксел (1882-1885). Работи като чиновник в Министерството на правосъдието и в Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Но скоро напуска и се отдава на адвокатската практика.
От края на 80-те години на ХІХ век д-р Гудев се включва активно в политическата система. Той е сред лидерите на Народнолибералната (Стамболовистка) партия. С нейните листи е депутат в ІХ, Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ Обикновено народно събрание (ОНС). През 1905 г. е избран за председател на ХІІІ ОНС и
в продължение на две години ръководи работата на парламента.
Ненадейно в неговото битие настъпва рязка промяна. На 26 февруари 1907 г. на булевард "Цар Освободител" е убит премиерът Димитър Петков. Броени дни по-късно за министър-председател е назначен именно Петър Гудев (3 март 1907 - 16 януари 1908). Същевременно той е и министър на вътрешните работи и народното здраве. Продължава политиката на своя предшественик, но предлага и осъществява и свои идеи. Налага някои драстични мерки. По негово разпореждане са закрити голям брой средни училища. Предприети са репресивни действия срещу синдикалното движение в страната.
Продължава обаче модернизацията на България. Започва строежът на железопътните линии Радомир-турската граница и Търново-Борущица. Приети са планове за изграждане на шосейна мрежа в Пловдивско, Бургаско, Варненско и Старозагорско. Гласуван е закон за благоустройството на населените места. Кабинетът подписва съглашение с Османската империя, с което се амнистират участниците в революционното движение в Македония и Одринска Тракия. Това дава възможност на бежанците да се завърнат по родните си места. Правителството обръща сериозно внимание на структурирането и въоръжаването на българската армия. Мирновременният състав на войската нараства от 40 000 на 55 000 военнослужещи. Несъмнено най-вълнуващото събитие по времето на управлението на Петър Гудев е
откриването на паметника "Цар Освободител" на 30 август 1907 г.
Под ръководството на премиера столичният град е богато украсен, частните домове са окичени със знамена. От Русия пристигат много официални гости, сред които се откроява синът на царя Освободител – Великият княз Владимир Александрович и кметовете на Киев и Одеса.
Но в началото на 1908 г. д-р Гудев е обвинен в корупция и се оттегля от властта. На 16 януари 1908 г. е образуван кабинет от дейци на Демократическата партия с премиер Александър Малинов. След поемането на управлението една от основните му задачи е да разкрие злоупотребите на предшествениците си. Те не са в ограничени размери и стават обществено достояние и публична тайна. Започва мащабно разследване на трите правителства на Народнолибералната партия начело с генерал Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев за периода май 1903 г. - януари 1908 г. Най-широко обсъждан е последният премиер. Анкетна комисия в Народното събрание извършва щателна проверка на имотното състояние на Гудев. Установява, че като министър-председател
той забогатява с около 500 000 лева.
С част от тези финансови средства построява просторна къща в идеалния център на столицата, на ъгъла на булевард "Фердинанд І" (днес булевард "Васил Левски") и улица "6-ти септември". Въпреки скандалите тя си остава негова собственост. Впечатляващ е начинът по-който Гудев краде от държавната хазна. Като министър на вътрешните работи и народното здраве той ползва различни фондове, които са безотчетни. Нееднократно тегли пари от тях, с които плаща на майстори-строители за издигане на сградата. Други 125 000 лева внася в Българската народна банка в своя частна лихвена сметка. До края на управлението му тази сума нараства до близо 300 000 лева. С част от незаконно присвоените пари Гудев купува държавни ценни книжа на свое име и печели от лихвите. След сдаването на властта ги прехвърля на името на зет си и фалшифицира подписа му. При следствието той не се притеснява и спокойно заявява, че е употребявал средства за свои частни нужди. Счита това за напълно нормално, тъй като негови предшественици са превърнали тази практика в традиция.
Разследването се проточва повече от 5 години. Привикани са над 600 свидетели. Делото е възложено да се гледа от втория Държавен съд, който е създаден в началото на 1910 г. Той предприема действия на 1 февруари 1913 г. За държавен обвинител е назначен проф. Георги Данаилов. Две години преди това, на 13 май 1911 г., финансовият министър Теодор Теодоров му изпраща писмо с описание на недвижимите имоти на Петър Гудев. Ала не се стига до произнасяне на присъда. Дейността на Държавния съд завършва безуспешно. Делото е прекратено
поради неправилно функциониране на прокуратурата.
След редица процедурни отлагания ХV ОНС обявява решението за свикване на Държавния съд за противоконституционно и отнема мандата на държавните обвинители. Така през август 1914 г. Гудев е напълно реабилитиран и оправдан. Той излиза от сложната ситуация без да се накърнява неговата репутация.
Оттегля се от политическия живот и се отдава на журналистическа и публицистична дейност. До 1919 г. участва в списването и редактирането на печатния орган на Народнолибералната партия вестник "Нов век". Основно място в писанията му заема темата за руската политика на Балканите и конкретно отношението към България. На нея са посветени три изследвания: "Време е да видим Русия освободи ли ни?" (1887), "История на Източния въпрос преди освобождението на България" (1908) и "Руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г." (1915).
В тях Гудев поставя под съмнение някои утвърдени вече исторически факти. Освен това е автор и на още няколко впечатляващи творения: "Социализъм. Общи понятия" (1905), "Против пропорционалната система" (1909), "Политически строй" (1930) и др. Изследванията му са изградени на базата на солидни документални източници. Характеризират се с богат език и мащабен анализ. Освен книгите и брошурите Гудев пише и много статии и писма до княз Фердинанд І. В тях засяга важни обществени и външнополитически въпроси. Дава съвети на българския монарх да нанесе конституционни поправки и е един от първите приближени, които го подтиква да замени титлата си с царска.
