Когато софиянци и гости на столицата се разхождат по булевард "Евлогий и Христо Георгиеви", установяват, че в доста от сградите са живeли известни личности, свързани с обществено-политическия, културния и стопански живот на България. На №71 е обитавал жилище от 1934 г. до смъртта си Иван Странски. Той не е много популярен сред съвременните поколения и това предизвиква интерес към неговата личност.
Иван Тодоров Странски (1886-1959) е роден в Сливен. Семейството му е част от видния калоферски род Странски, който излъчва много изявени представители на българския елит от ХІХ и ХХ в. На младини Иван се насочва към нетрадиционни специалности. Завършва естествена история в Киев (1911) и агрономство в Москва (1915). Завръща се в България и започва да изследва почвите, тяхната обработка и торене, историята на културните растения и др. В следващите години се превръща в един от водещите почвоведи.
След Франция, Англия, Швеция и Германия,
България пета в света поставя началото
на агрономически изследвания. Създава се първото опитно поле (1882) и Земеделската опитна станция в Садово (1902). Това представлява качествено нов момент в развитието на българското селско стопанство. Почвознанието се превръща в част от селскостопанските науки, която изучава почвата като природно образувание. Утвърждава се като самостоятелен клон с откриването през 1911 г. на почвоведска секция към Земеделската опитна станция в София. Именно към тази малко позната област Странски насочва своето внимание и научни търсения.
Той
пръв установява в страната почвения тип смолница,
който е разпространен в равнините на Южна България и в котловините на Югозападна България - Софийска, Брезнишка и Радомирска. Смолниците се образува върху тревисто-блатна растителност. Те се делят на карбонатни, излужени и деградирани. В България най-разпространени и със стопанско значение са излужените смолници. Иван Странски изследва на място заетите от тях терени и прави практически опити. Той сътрудничи на списанията "Садово", "Земеделие", "Земеделска практика" и др., в които публикува конкретни материали. Автор е на над 800 научни труда, сред които се открояват "Плевелите в земеделието от биологично гледище" (1919), "Торeне на ориза" (1929), "Почвознание" (1935), "Торове и горене" (1947), "Смолниците в Чирпанско" (1947) и др.
Иван Странски участва активно и в развитието на висшето аграрно образование в България. В началото на 1921 г. към Софийския университет "Св. Климент Охридски" се създава Агрономически факултет. В него се обучават студенти по две специалности - "Растениевъдство" и "Животновъдство". За негов декан е определен Странски. В същото време е избран и за ръководител на катедрата по Общо земеделие. Първоначално получава званието доцент, а след това и професорска титла. Той чете лекции в модерната по онова време учебна база на булевард "Драган Цанков". Залата обикновено е изпълнена със студенти, които проявяват видим интерес към лекционния курс на своя преподавател.
Забележими са изявите на Иван Странски и на академичното поприще. Той е член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) от 1929 г. и академик от 1943 г. Изпълнява длъжността директор на Централния земеделски изпитателен институт в София (1935-1939). Под негово ръководство се изгражда регионална мрежа от научни звена и опитни станции. Те осигуряват на производителите висококачествени и многообразни сортове, породи и генетични ресурси. А това води до възходящо развитие на земеделския бранш. Иван Странски е
основател и на Почвения институт при БАН,
който оглавява от 1947 до 1959 г.
При неговото управление той започва мащабна проучвателна дейност. Организират се и оборудват лаборатории за изучаване на състава и свойствата на почвите. Събират се материали за създаване на почвена експозиция. Усъвършенства се класификацията на българските почви.
Политическите промени в България след 9 септември 1944 г. не внасят съществени промени в битието и научната кариера на Иван Странски. Продължава да се радва на популярност в научните и преподавателските среди. Но се случва нещо доста неприятно. По време на управлението на Вълко Червенков (1950-1954) той е единственият специалист, който се обявява против масово прилаганата теория за дълбоката оран. Това предизвиква нападки срещу него. На публично събрание на Отечествения фронт е обруган и му налагат да се откаже от постановките си. Отстранен е и от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Други санкции срещу него не са предприети и до края на живота си той запазва позитивни колегиални отношения.
Накрая следва да споменем една подробност. В родната научна гилдия има още една личност със същото име и фамилия, но с различно презиме. Става реч за професор Иван Николов Странски (1897-1979). Той е първи браточед на почвоведа и известен физикохимик, като нерядко изявите на двамата се бъркат и представят в различна светлина.
