Любима тема на столичния хайлайф в края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век е животът и превъплъщенията на родната поетеса и преводачка Мара Белчева. Тя притежава рядко съчетание на духовен финес и класическа физическа красота. Същевременно демонстрира и чувство за равновесие, такт, морал и собствено достойнство.
Белчева е родена през 1868 г. в Севлиево. Учи в девическата гимназия "Митрополит Климент" в Търново. След това продължава учението си в девически институт във Виена, но не се дипломира. Още през ученическите си години се запознава с поета и политик Христо Белчев. Между двамата пламва любов, която през 1886 г. прераства в брачна връзка. Белчев е сред най-близките сподвижници на Стефан Стамболов и през 1890 г. е назначен за министър на финансите в неговия кабинет. Това ще се окаже фатално за битието му. Той става жертва на атентат срещу премиера. Покушението е извършено на 15 март 1891 г. по време на разходка на политически лидери в Градската градина. Но вместо Стамболов по погрешка е убит финансовият министър Христо Белчев.
Така за Мара Белчева се затваря една романтична страница от нейното битие. Две години след смъртта на съпруга си тя живее като отшелница. Но за да излезе от сътресението предприема други стъпки. През 1896 г. отново заминава за Виена, за да следва филология. Усилията ѝ са насочени към изучаване на световна и европейска литература и чужди езици. Княз Фердинанд І не крие почитанията си към нея и я
кани в двореца за придворна дама на майка му -
княгиня Клементина. Години наред Белчева преподава на децата му български, немски, френски и английски езици. Чете им книги, разказва приказки, разхожда ги из парка на двореца "Врана".
През 1903 г. обаче настъпва край на това традиционно ежедневие. "Дамата в черно", както софиянци наричат прелестната вдовица, се отдава на ново приключение. В живота ѝ се появява големият творец Пенчо Славейков и между двамата бликва разтърсваща любовна история. След като идва на гости в дома на Мара, срещите им зачестяват. Той възпява личността ѝ в няколко свои произведения. Помага да развие таланта си и я приобщава в литературния кръг "Мисъл". Мара започва своя живот на поетеса. През 1910 г. в списание "Мисъл" са отпечатани два цикъла с нейни лирически стихотворения, чиито ръкописи са редактирани от Пенчо Славейков. Част от родната общественост не одобрява тяхната нестандартна връзка. В публичното пространство зачестяват недружелюбни подмятания. За да ги избегнат известно време влюбените поддържат връзка помежду си с писма. Скоро обаче в романтичната история настъпва пълен обрат.
На 10 юли 1911 г. Пенчо Славейков е уволнен от поста директор на Народната библиотека. Той работи в тази културна институция от 1901 г., но в един момент влиза в пререкания с министъра на просвещението Стефан С. Бобчев. В резултат последният го уволнява, за да го унизи. Обиден и огорчен Славейков взема крайното решение
и напуска България заедно с Мара Белчева.
Най-напред се озовават в Цюрих. После се отправят за Италия. В Рим прекарват няколко месеца. Мара споделя мизерията на неговото изгнание. Продава дома си на ул. "Христо Белчев" в София, за да покриват разноските. Пенчо се разболява и те се настаняват в курорта Комо Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо. Но той вече е в тежко здравословно състояние и на 28 май 1912 г. издъхва в ръцете на любимата си, която бди над него до последния му час. Столичната община отказва да изпълни неговото желание да бъде погребан на някогашния хълм Курубаглар (днес Лозенец) край София, който е бил любимо място на Славейков за отдих. Тук той притежава нотариално оформен имот с площ 3-4 декара. Нещата се проточват и едва през 1921 г. тленните останки на гениалния творец са пренесени в София. Те са погребани в Централните софийски гробища в съседство с Петко Ю. Тодоров. До смъртта си Мара Белчева често ходи на гроба му. Винаги твърди, че двамата са се обичали толкова силно и всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.
След смъртта на Пенчо Славейков Мара се завръща в България. Прекарва дните си си в пътувания из страната, като чете свои стихове и разказва спомени за поета. По време на Междусъюзническата война 1913 г. е милосърдна сестра и учителка в София. След края на Първата световна война се посвещава на литературна, редакторска и преводаческа дейност. Първата стихосбирка "На прага стъпки" издава през 1918 г. Следват "Сонети" и "Избрани песни". Творчеството на Белчева не е голямо по обем. Тя създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Изповядва християнските добродетели и се уповава на тях. Ето защо мисълта за Бог става една от доминантите в нейните творения.
Популяризира литературното наследство на Пенчо Славейков,
като подрежда антология от негови творби. Редактор е на "Избрани съчинения" на Пенчо Славейков” (1923 г.). По-късно през същата година публикува в самостоятелно издание предговора към книгата "Пенчо Славейков. Бегли спомени". В последната си стихосбирка "Избрани песни" посвещава един от четирите цикъла на Славейков. Нейните мемоари изиграват съществена роля за канонизиране на творчеството му в литературната история. Мара владее добре няколко езика и се отдава и на преводаческа дейност. В това отношение се открояват произведенията на Фридрих Ницше "Тъй рече Заратустра" и на Герхарт Хауптман "Потъналата камбана", които тя превежда от немски език.
Мара Белчева живее скромно почти в нищета. Обитава под наем малка стаичка на ул. "Хан Крум" в София. Тя става муза на друг голям български поет - Кирил Христов. Впечатлява обаче едно друго нейно превъплъщение. През април 1925 г., непосредствено след атентата в църквата "Света Неделя", среща Петър Дънов. Пред поетесата се разкрива нов път на духовно израстване. Два месеца по-късно пише предговор към италианския превод на беседата "Високият идеал", чиито автор е лидерът на "Бялото братство". Белчева има силна връзка с Учителя, който ѝ помага да утеши самотната си душа. Започва да променя възгледите си. Битието ѝ съществува в хармония с природните закони. Настанява се да живее заедно с останалите братя и сестри от "Бялото братство". През зимата на 1937 г. обаче тя се разболява от грип и на 16 март напуска завинаги този свят.
