Димитър Подвързачов (1881-1937) е популярна и предизвикваща вниманието личност в българският културен и обществен елит през първите десетилетия на ХХ в. Той оставя трайни следи като поет, журналист, преводач, драматург и енциклопедист. За съжаление обаче в нашето съвремие той е позабравен. Това е повод да се разкрият подробности за изпълнения му с драматизъм живот.
Житейският път на Подвързачов е изпълнен с метаморфози. Роден е в Стара Загора в скромно чиновническо семейство. Отрано съдбата е жестока към него. Баща му умира преди неговото раждане. Прекарва тежко и безрадостно детство. Липсата на средства се отразява върху ученическите му възможности. Първоначално учи в родния си град, а след това в Хасковската гимназия. Но е принуден да напусне и не завършва средно образование.
Още в младежките си години започва да работи като чиновник в Стара Загора и Шумен до 1907 г. След това се премества в София и става секретар на Трета мъжка гимназия. Подвързачов използва своите природни дадености и се заема с вестникарство. През 1909-1910 г. редактира хумористичното списание "Оса", а година по-късно, заедно с Александър Божинов, литературно-хумористичното списание "Смях". Включва се редакторския екип на списание "Звено" и това му дава възможност да влезе в близки контакти с видни писатели - модернисти и реалисти. В изданието публикуват свои творения Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Теодор Траянов, Йордан Йовков и др. По време на Първата световна война (1915-1918) Подвързачов е един от литературните редактори на списание "Отечество" и на вестник "Военни известия". В следващите години до смъртта си той продължава своята журналистическа и редакторска дейност в престижни периодични издания. Ще споменем някои от тях: вестниците "Зора", "Епоха", "Демократически сговор", "Днес", "Македония" и др. Сътрудничи и на списанията "Светлина", "Труд", "Отечество", "Нова България", "Маскарад" и др. През 1918-1920 г. е литературен редактор в книгоиздателството "Александър Паскалев", а след това за кратко време е драматург на Народния театър в София. Членува и в Държавната комисия за опазване на българския език. Но доста често Подвързачов е
критично настроен към журналистическата гилдия.
Ще споменем една негова бележка - "Що е журналист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея – и завърти дръжката".
Незнайно как Подвързачов научава и владее чужди езици и в резултат се изязява на преводаческото поприще. Той превежда с голямо професионално умение художествена литература от руски, английски и други езици. Акцентира върху руските класици - "Разкази" от Максим Горки, "Мъртви души" от Николай Гогол, "Братя Карамазови" от Фьодор Достоевски, "Маскарад" от Михаил Лермонтов и др. На читателите предоставя и "Дон Кихот Ламаншки" от Мигел де Сервантес и "Малката стопанка на голямата къща" от Джек Лондон.
В родната литература Подвързачов се налага като
духовен баща на българските поети символисти,
които организира, покровителства и насърчава. През годините използва различни псевдоними, най-популярните от които са "Забравен талант", "Хамлет принц Датски", "Стар воин" и др. Но сред своето поколение творци е признат и наричан "Бащицата".
Още с първите си публикации прави отрадно впечатление на литературните среди. През 1900 г. Иван Вазов разглежда публикуваното в списаниe "Надежда" стихотворение на Подвързачов "До пролет". Народният поет цитира два куплета и заключава: "Как свежо и как с музиката на стиха в сърцата ни прониква дух от младо! Подвързачов обещава". В следващите десетилетия той е един от майсторите на българския стих. Превръща се в покровител на поколението след Ив. Вазов, Кирил Христов и Стоян Михайловски. Автор е на хумористично-сатирични стихотворения, фейлетони, афоризми, басни и книги за деца. Характерен е със своя сарказъм и ироничността си. Част от тези творения са включени в сборниците "Как дяволът чете Евангелието", "Стихотворения", "Приключенията на Крачун и Малчо в София", "Басни", "Хумористични драски, фейлетони и парадокси" и "Война в джунглата". Подвързачов е активен сътрудник в почти всички наши хумористични издания и списания - "Мисъл", "Българска сбирка", "Из нов път", "Листопад" и др. Заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски е редактор на детското вестниче "Пътека", а с Димитър Бабев издават сборника "Театър и вечеринки". Посвещава стихове на исторически събития. През 1912 г. по повод началото на Балканската война публикува стихотворението "Родина". В творбата е отразен неговият патриотичния дух при разрешаването на националната кауза и любовта към татковината: "... Обичам те като жена с хиляди чаровни прелести - о, бедна, хубава страна на алчни допотопни челюсти! Обичам те като жена, която шепне обещания - о, малка, хубава страна на общогражданско мълчание!"
Дълго време (1912-1927) Подвързачов е живял в идеалния център на София на булевард "Фердинанд І". След 1924 г. тази отсечка е прекръстена на булевард "Христо Ботев". Жилището му е било на № 10. Домът му се превръща в средище на родната литературна мисъл. Тук
се събират и дори живеят известно време
Д. Дебелянов, Николай Лилиев, Й. Йовков и др. С Дебелянов го свързва близко приятелство и двамата съставят и редактират първата антология на българската поезия. Ала по-късно настъпва трагичен момент. По време на Първата световна война Дебелянов заминава доброволец на Южния фронт. В началото на октомври 1916 г. загива в боевете край Демирхисар. Подвързачов е крайно разстроен и опечален. Посвещава стихотворението "На падналия другар", което публикува в списание "Отечество". Той не крие скръбта си. Ето и неговите трогателни слова: "Далеч от мен, край буйно-мътна Струма, там отзвуча и твоят скръбен ден с отровната целувка на куршума. Каква ли бе последната ти дума? Дали ли спомни в оня миг за мен?.... Тежи ми непрежалата раздяла. Душата ми като дете ридай за твойта младост, странен сън живяла, за родината, свидни жертви дала, за твойта ранна смърт в далечен край."
В творчеството на Подвързачов има много мрачни краски. През целия си творчески път той е обладан от духа на упадъка и разложението. В писанията му се срещат твърде често жалост и горчивина. В тази връзка ще цитираме една негова мисъл: "Българинът е муха със самочувствие на аероплан.....Клекнал, подпрял гръб на някой селски зид, той дялка клечки за забавление и непрекъснато критикува: общината, съседа, попа, даскала, съседните села, царщината...." Ала въпреки това Подвързачов внушава едновременно необясним респект и привличаща сила. Той е кавалер на орден "Свети Александър" и два пъти на орден "За гражданска заслуга".
