Тежки аварии в каменовъглени мини и рудници през 2021 г. накараха Русия да преосмисли съветското Стахановско движение. В края на миналата година заместник-главният прокурор Дмитрий Демешин посети Алтайския край и препоръча Русия да се откаже от "стахановския метод", при който миньорите получават възнаграждение според количеството въглища или руда, изкопано за деня, предаде ТАСС.
Новото мислене се появи след аварията на 25 ноември 2021 г., когато в шахтата "Листвяжная" в Кемеровска област загинаха 51 миньори и спасители при обгазяване с въглероден окис. По брой на жертвите това бе най-смъртоносният инцидент в руски мини от май 2010 г., когато два подземни взрива в шахтата "Распадская" причиниха смъртта на 91 души.
"Президентът на Русия вече е обръщал внимание, че ако нашите миньори не бъдат защитени, ще бъдат мотивирани да се стремят към по-високо заплащане с риск за живота и здравето си. Това е стахановският метод на добив: колкото изкопаеш - толкова ще получиш, което съдържа риск. Нашата задача е да защитим руските работници чрез нормативно-правов ред, да изработим заедно с Министерството на труда и социалната защита правила, според които хората да получават фиксирана заплата и тя да не бъде производна от риска, който ги принуждава да замазват датчиците за метан в шахтите", каза Демешин.
След аварията в "Листвяжная" Главната прокуратура на Русия започна проверки във всички миннодобивни предприятия в страната. Министърът на труда и социалната защита Антон Котяков поиска консултации с профсъюзите в отрасъла за изменение на системата за заплащане. Това означава, че 87 години след възникването на Стахановското движение властите го признават за вредно и ще го забранят.
Кой е Стаханов?
Алексей Григориевич Стаханов е роден на 3 януари 1906 г. в село Луговая, Орловска губерния на Руската империя. Става миньор на 21 години с надеждата да събере пари, за да си купи кон и да се върне на село. Но превръщането на селянина в работник променя плановете му и той продължава да развива миньорските си умения.
През нощта на 30 срещу 31 август 1935 г. тричленна група, съставена от Стаханов и двама помощници за укрепване на забоя, добива за една смяна 14,5 пъти повече въглища от обичайната норма. Добити са 102 тона, за което са му платени 220 рубли. Съветската пропаганда приписва трудовия подвиг само на Стаханов, защото
негова е идеята да се промени организацията на труда
Той предлага копачът да се освободи от укрепителните работи и само да копае. "При разделение на труда може за една смяна да се копаят не 9, а 70-80 т. въглища", казва той. Рекордната смяна е била планирана отрано, снабдена е била с проверена техника, организирано е било ударно извозване на въглищата, забоят е бил добре осветен. Всичко е било готово за старта на кампанията, наречена Стахановско движение. Затова и свидетел на рекорда става пратеник на местната многотиражка.
Ефектът е силен и пръв отговаря на предизвикателството партийният секретар на участъка Мирон Дюканов. Той добива през нощта на 3 срещу 4 септември 115 тона. След него на 5 септември е комсомолският секретар Концедалов със 125 т. Стаханов не се дава и на 9 септември вдига рекорда на 175 т. На 11 септември Никита Изотов добива 240 т., а след време стига до 640 т. Трудовата надпревара заразява и други отрасли. Стаханов е приет в партията и е награден с орден "Ленин". За него пишат вестниците, говори радиото. Вероятно поради журналистическа грешка във в. "Правда" родното му име Андрей е заменено с Алексей и Сталин нарежда да му бъде издаден нов паспорт с това име.
Започва неговият кариерен възход
Още на другата година е приет в Промишлената академия в Москва, където учи до 1941 г. През 1937 г. е избран за депутат във Върховния съвет на СССР. През 1941-42 г. е началник на мина в Караганда. От 1943 до 1957 г. работи като началник на сектора за социалистическото съревнование в Народния комисариат (министерството) на промишлеността на СССР. Живее в прочутия Дом на на́бережной, който е затворен квартал за съветския елит на брега на река Москва. Ползва се от покровителството на самия Сталин.
Но след смъртта на Сталин през 1953 г. съдбата му обръща гръб. По указание на Никита Хрушчов, който се заема да развенчае култа към личността, героят на труда е върнат в Донецка област, за да добива въглища и да обитава общежитие в гр. Торез. Семейството му отказва да го последва "в заточение" извън Москва.
Въпреки това не е забравен. По времето на Леонид Брежнев е награден през 1970 г. със златна звезда на Герой на социалистическия труд.
Под тежестта на славата
Стаханов се пропива и загубва партийната си книжка в пиянско сбиване. Пенсиониран е през 1974 г. Хроничният алкохолизъм го отвежда в психиатрична болница, където умира на 5 ноември 1977 г., след като се подхлъзва на обелка от ябълка и удря главата си.
Личният му живот не е афиширан като пример за подражание от съветските работници. Първата му жена Евдокия е циганка, с която живее без брак до 1929 г. Тя бяга от него с циганския си табор и му оставя две деца - Виктор и Клавдия. Втората му жена Галина Ивановна е малолетна, когато се събира с него. Тя е на 14 години, но двамата лъжат, че е на 16, за да им позволят брак. Раждат им се четири деца, но две умират преди да навършат годинка. Оцеляват дъщерите Виолета и Ала. Въпреки че след преместването му в Торез семейството му се разделя с него, той не иска развод. Но привлича интереса на трета жена - Антонина Фьодоровна, която го убеждава да сключат брак, без да се е развел. Така по закон става уязвим за двуженство, но заради трудовата му слава скандалът е потулен.
След смъртта му няколко населени места са наречени Стаханово. Стахановското движение го надживява с десетилетия и продължава да се тачи дори след разпада на СССР. До 2022 година.
