Къде се е намирала столицата на гетите Хелис? Преди около 2500 г. тракийското племе населявало земите както на север, така и на юг по устието на Дунав, поради което днес Румъния и България водят задочен спор около отговора на този въпрос.
Макар нито една от двете държави да няма категорични доказателства в своя полза, може с голяма доза увереност да се предположи, че главният град на гетите все пак е бил на наша територия. За това говорят всички открити доказателства в археологическия резерват "Сборяново" край Исперих.
Разположен между селата Свещари и Малък Поровец, той включва тракийски светилища и некрополи от дълбока древност. Местността, където се смята, че бил разположен Хелис, е при днешната водна централа "Димитрово" на река Крапинец, наричана още Царицар. Завоите на реката, обикалящи селището, го превръщат в своеобразен полуостров, като единственият естествен вход към него е от югозапад.
Разкопките се установили, че античният град от края на IV век пр. н. е. е бил с площ около 80 дка и се е отличавал с монументална фортификационна система. Обграждащите го стени повтарят извивките на терена и имат масивен каменен градеж с две лица от големи варовикови блокове и пълнеж от ломени камъни без спойка. Северната и южната порти са били защитени посредством сложна система бастиони.
Най-яркото доказателство, че
именно тук трябва да е бил Хелис,
е наличието в комплекса на десетки тракийски гробни могили, включително царска - Свещарската гробница, датирана от III век пр. н. е. Смята, че в нея са погребани гетският владетел Дромихет и неговата съпруга - дъщерята на македонския цар Лизимах.
Самата гробница е един от най-впечатляващите и най-добре запазени тракийски некрополи по българските земи. Открита е през 1982 г. при разкопаването на високата Гинина могила (Могила №7 от резервата "Сборяново") край Свещари и моментално се превръща в една от най-сензационните археологически находки на миналия век. Заради своята безподобна архитектура и украса само след три години - през 1985-а, царската гробница е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство.
Уникален за Свещарската гробница е фактът, че след като е напълно разкопана и проучена, около нея е построена съхраняваща камера, която отново е затрупана и днес отвън изглежда като непокътната тракийска могила със специално изграден вход за туристи в загадъчно модернистичен стил.
Веднъж влезли във вътрешността на могилата, посетителите имат възможност да разгледат цялата външна част на гробницата с 360-градусова обиколка, както и да видят отблизо голяма част от интериора и съвършено съхранените орнаменти от изящната украса.
Времето за престой обаче е фиксирано на 15 минути, а броят на посетителите - до 10 души, и ограниченията се спазват съвсем стриктно още далеч преди ковид времената. Целта е хилядолетната гробница да бъде максимално предпазена от влиянията на външния свят, поради което през повечето време е капсулована в херметическа изолация.
Правени са проекти за евентуално построяване на точно нейно копие, което да бъде показвано на туристите. Изчисленията обаче са установили, че то би коствало несравнимо повече в сравнение с осигуряването на
пълната неприкосновеност и контролиран климат за оригинала
Построена е през първата половина на третото столетие преди Христа с впечатляващи размери - дълга е 7.5 метра, широка е 6.5 метра, а височината ѝ отвътре е 4.45 метра. Изградена е изцяло от големи бели блокове от обработен мек варовик.
Състои се от коридор, наречен дромос, водещ към три помещения - преддверие, странично помещение и гробна камера. Върху всяко от тях са изградени полуцилиндрични сводове, като трите помещения са разположени асиметрично и са с различна височина.
Входът на преддверието е украсен с колони с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни декорации, включително животни, има на много места в гробницата.
Изключително красива е украсата на самата гробна камера. Тя е изградена в елинистичен стил, но е пречупена през вярванията и културата на гетите. Три от страните на камерата са оформени като колонада, но вместо да се поддържат от колони, блоковете на свода се поддържат от фигурите на десет жени с вдигнати ръце нагоре към тавана - т. нар. кариатиди.
Височината им е около 1.2 метра. Облечени са в дълги, ситно надиплени рокли без ръкави, препасани под гърдите с колан. Долният край на дрехите им е силно подвит навън и наподобява чашка на цвете. Удивителното е, че всяка една от тях е с различно лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и дрехите им са били оцветени с боя и повече от две хилядолетия по-късно
все още може ясно да се види червеникаво-кафявият цвят по тях
На полукръглата стена под свода на гробната камера чрез рисунка е изобразен ритуалът по хероизация (обожествяване) на покойния владетел. Царят е представен на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня с четири други жени зад нея, които носят дарове в ръцете си.
По статуите на кариатидите и по нарисуваната под свода сцена обаче се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от жените са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.
За богатствата на владетеля, които са положени, за да му служат в отвъдния живот, не може да се правят предположения, защото най-вероятно всичко е било заграбено още в древността. В страничната камера на гробницата са открити костите на пет коня, които са били посечени там, за да служат на мъртвия в задгробния му път.
Всичко това дава увереност на археолозите да смятат, че именно това е последният дом на Дромихет. В гробната камера са разположени две каменни легла, човешки останки, както и гробни дарове. Костите са били на трима души - мъж на около 36-годишна възраст, жена на около 25 години и частични останки вероятно от роднина на царя, които са положени по-късно.
Смята се, че гетският владетел е загинал именно на такава възраст - малко преди да навърши 40, около 280 г. пр. н. е. Най-паметният му подвиг е свързан не толкова с военнотактическите му умения, колкото с неговата дипломация.
Историята разказва, че около 290 г. пр. н. е. Дромихет пленил непобеждавания дотогава в битка Лизимах - бивш пълководец на Александър Македонски и негов наместник в Тракия и Мала Азия. Вместо да го убие обаче,
гетският владетел организирал пиршество
за него и армията му, на което гърците били разположени на сребърна маса, отрупана с храна в златни съдове и със сребърни прибори, а тракийците се хранели скромно на дървена маса в дървени купи и с дървени лъжици.
"Щом имате такива сребърни чинии във вашата страна, защо дойде тук, за да вземеш нашите дървени чинии? - обърнал се Дромихет към слисания Лизимах. - Защо изостави твоя прекрасен живот и по-славно царство и дойде сред варварите? Защо проправи път срещу природата, за да докараш армия на място като това, където никаква чужда сила не може да оцелее на открито?"
Накрая македонският цар и войниците му били освободени и изпратени с дарове. А мирът с гетите бил допълнително скрепен с женитбата между Дромихет и дъщерята на Лизимах - същата онази девойка, която се смята, че днес почива в Свещарската гробница край Исперих.
МЮСЮЛМАНСКА НИШКА
Царската гробница не е самостоятелен архитектурен обект. На територията на резервата "Сборяново" има още 26 запазени тракийски могили, две от които също са напълно или частично достъпни за туристи. Освен това са разкрити част от крепостните стени на селището, което се смята за Хелис, както и различни религиозни съоръжения и множество артефакти.
Също така в резервата се намира и мюсюлманското светилище Демир баба теке, датирано около средата на XVI или началото на XVII век. То е изградено върху останките от тракийско светилище от IV в. пр. н. е. и представлява култов за алианите (религиозно течение в исляма, почитащо не пророка Мохамед, а неговия братовчед Али ибн Аби Талиб) комплекс, в който централно място заема свещен извор.
Легендата разказва за незапомнена суша, която моряла обитателите на района в края на Средновековието. Духовният водач Демир баба Пехливан чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата, откъдето бликнала животворната вода. В памет на сътвореното чудо изворът днес се нарича Беш пармак, или "пет пръста" в превод от турски.
Водата от аязмото наистина може да има лечебни свойства, тъй като има богато съдържание на магнезий и сребърни йони. Затова и мястото има притегателна сила за представители на всякакви вярвания - и мюсюлмански, и християнски, и езически.
В изградения храм се намира и гробът на Железния баща (буквалния превод от турски на Демир баба), също почитан като светец и лечител от различни религии. Вероятно заради мъдростта, закодирана в непреходните му думи:
"Ако търсиш Бога, иди търси го в човека."
