Лежа и дишам бавно в ситния пясък на остров Рум, Гвинея. Слънцето припича безжалостно в маранята на ранния следобед. Януари, ситни вълни с нервен плясък галят с прохладата си левия ми глезен. Цял плаж за двама, като вторият е Биргит, австрийска лекарка с порцеланови зъби, кафеникав корем и емоционална точно колкото виенски шницел... Отпъждам мисълта, че в Гвинея има гигантски бизнес потенциал и в просъница долавям вежлив поздрав към съседката ми по плаж: Hi, how are you? Бре, казвам си, на този остров идват неколцина бледолики месечно, днес трима на едно място. Разсеяно слушам обичайните вежливости с нос в дюната, докато Биргит пита новодошлия откъде е и какво, по дяволите, прави точно тук. Бам! От Бългерия съм, казва новодошлият, не по бизнес, ей тъй да експлорна малко, 2, 3 дни. Скачам в люта възмута как може такова нещо... Да потърсиш съзнателно едно от най-рядко посещаваните места, да намериш най-зачуканото му кътче и третият не местен да се окаже българин. Поглеждам и що да видя... Матеев. Георги Матеев. 

Така, благодаря, че стигнахте до тук, художественият похват целеше просто да привлече внимание. Това е пътепис, в който събитията са действителни, участниците също, но интрото и  повечето от имената са измислени, просто защото не ги запомних. Един леко художествен пътепис.

В Гвинея отидохме двамата с Матеев съвсем съзнателно и координирано. Почти без никакви очаквания, с нагласата за мързелуване и дълбинно гмуркане в местната култура, нови познанства, приключенска храна и малко снимки. Очакванията бяха надхвърлени с едно чудесно тридневно преживяване.

Нощ 1

Летище Конакри, доста след полунощ. От отрицателните температури в София се потапяме в лепкавата жега на терминала за пристигащи. Три тигрови комара летят наоколо, привлечени от мириса на европейска кръв. Тигрови ви казвам, като тигри големи. Ръждив оранжев вентилатор проскръцва отчаяно, на високоговорителя някой крещи на френски едно и също съобщение поне за девети път, рентгенът поглъща двете раници, но никой не поглежда на монитора. Осмина пройдохи на изхода предлагат такси, жени, нещо за пушене, АК 47 или каквото си поискаме за по-малко от 3 секунди. Въоръжени с лексикален запас от 48 френски думи (за двамата) и 3 на африканс се потапяме с усмивки до ушите в приключението Гвинея.  

Пътят към хотела е сюрреалистичен -  в жълтеникавия сумрак на уличното осветление се прокрадват сенките на прескачащи мантинелите кафяви крака между малки кафяви къщи, зад кафяви огради около кафяви дворове. Животът кипи все едно е ден. Пазарът работи, групи младежи зяпат телевизия на улицата, в средата на магистралата някой е паркирал ТИР в лентата за изпреварване...

Хотелът е приличен, климатикът работи, лека нощ.

Ден 1

Закуски, кафета, пак кафета, план за деня. Яхтеното пристанище е наблизо, там акостират и рибарските лодки, има рибен пазар и шареното оживление ни чака.

Атракция сме, няма други чужденци наоколо, хората са дружелюбни и естествено, търговски ориентирани. Решаваме, че няма да придиряме много, няма да прекаляваме с пазарлъците и ще го караме леко. След 15-минутни преговори, в които втъкахме някои ориенталски мурафети плюс щипка когнитивна психология и 23 от френските думи, постигаме двойно по-ниска цена за частен тур до остров Рум или lles de Los с небесносиня пирога, която е издялана най-късно от внуците на Ной. Пътуваме през залива на Конакри и гледката е тъжна - останки от десетки кораби, стърчащи като ръждиви динозавърски ребра в мътната вода на Атлантическия океан. Гигантско количество битов боклук е осеяло морето. 

Мустафа, мениджър на лодка и гид по съвместителство, ни е обещал да ни заведе в селото си на остров Рум, да ни запознае с местните, да ни даде да ядем и да насърчи културния обмен. Там няма поквара, хората живеят усмихнат, но и безпросветен живот, с религията и семейството за опора и мечтата някой ден да си намерят работа в Конакри, който е на 9 километра по вода. Малцина ще сбъднат мечтата си.

Да ви представя една интересна фигура гвинейска. Това е професор Конде, професор Алфа Конде, четвъртият президент, чийто лик грее на всяка рецепция, общинска и държавна служба, че и по магазините. 

Дали е Алфа мъжкар професор Алфа Конде? По всичко изглежда - да, защото е прекарал в интимност с гвинейската Конституция последните 2 мандата по взаимно съгласие. Но сега професорът има копнеж за трети, който Конституцията не предвижда. Млади хора протестират по улиците на Конакри против изнасилването на Конституцията и ние, разхождайки се в края на този вълнуващ ден, се озовахме в разгара на протеста, който светкавично заобиколихме. Оказа се, че същия следобед двама души са били простреляни и са починали, съобщи на другата сутрин Би Би Си.

Ден 2 

Ден за обичайните "туристически" места. Разходка пеша из центъра, Централната джамия на Конакри, музеят, президентската резиденция, църквата. Имаме и една тайна мисия в ГНБ, сиреч в централната банка. По някаква причина джамията се оказа най-хардкор преживяването. Защото вместо към централната такава поехме към джамия Медина. Невярващите на очите си таксисти мотористи питаха два пъти, преди да ни отведат в това сакрално място. Там туристически крак не е стъпвал никога, заклевам се.

Бързо стана ясно, че сме на не съвсем вярната локация, но надянахме самоуверените муцуни и потънахме в един от най-шантавите пазари, които съм виждал. Стотици търговци и хиляди стоки, миризми и звуци, които трудно се описват, но освен почти липсващите купувачи, най-любопитно в ситуацията бяха двамината чуждоземци, които с ускорен пулс и ухилени мутри се провираха по широки по метър улици измежду зарзават, сушена риба и субстанции, способни да убият бик.

След парадния тур в квартала Медина поехме към правилното място - централната джамия на Конакри. 

Понякога достъпът на друговерци в джамията е отказван, но успяхме да проникнем час преди службата, като получихме кратък индивидуален тур, водени от мюезина и един религиозен доброволец, защото отговорихме на няколко от фундаменталните въпроси за исляма, зададени на входа. Внушителен храм с вместимост над 20 000 души, но някак позападнал...

Националният музей на Конакри е тъжно място, което на около 50 квадратни метра разказва неубедително колко малко е останало от традиционната култура и колко всепомитащо й се е отразило колониалното време.  До президентския дворец, така или иначе, няма как да стигнем, остава да видим катедралата с името на Пресветата Дева набързо. 

Интересни гледки към океана, добро обслужване и приятна атмосфера намираме в крайбрежните заведения. Маранята, температура около 33 и плътна влага са част от ежедневния пейзаж, някак по-лесно смилаеми са от брега. 

Имахме вълнуваща среща с риск мениджъра на Гвинейската Народна банка или ГНБ за кратко. Пътеписът мълчи за конфиденциалните детайли около тази среща, но преживяването да потънеш в сумрачната прохлада на кабинета му и да се насладиш на гвинейски административен ред е много яко. Дори се озовахме в данъчната служба на Конакри, където, ако искахме, можехме да платим някой данък. Не платихме. 

Ден 3

Тук освен дремане в ресторанта на хотелската тераса май нищо друго не се случи преди полета наобратно.

Логистика/Транспорт:

1. TAP Portugal лети на много разумни цени до Гвинея, че и до много други дестинации в Африка. 

2. Мотоциклетни таксита - добър и евтин начин за движение в градовете

Настаняване: Grand Hotel Central - цена около 80 евро за двойна стая в центъра е добър избор.

Валута: обменя се навсякъде на улицата. Евро и долар еднакво конвертируеми. Конакри не е евтино място, поне не по-евтино от България например.

Къде да ида:

- Остров Рум, включително западния му плаж  

- Централната джамия

- Яхтеното пристанище с рибния пазар

- Крайбрежните заведения

Къде да не ходя:

- Националния музей на Конакри

Храна - рай за морски дарове и риба. 

Опасно ли е? Не, малко здрав разум е достатъчен.

Какво, по дяволите, общо има между Гвинея и Сейшелите?

Почти нищо, освен гранитните скали и близостта до вода. За разлика от Сейшелите, на островите до Конакри можете да плажувате почти сами в тропическа среда с фин пясък, палми и екзистенциализъм, несмущаван от хиляди туристи. Ако се чудите дали инвестицията ви в петзвезден ризорт в Гвинея може да се окаже печеливша, вероятно да, но подозирам, че важна част от отговора ще даде професор Конде...