Медия без
политическа реклама

Ужасите на войната: 9 шедьовъра, които не могат да бъдат забравени

Жанровете и материалите са се променяли, но безсилието и отчаянието остават същите

18 Март 2022
Джон Сингър Сарджънт, „Отровени с газ“, 1919 г.
Снимка: Google Art Project
Джон Сингър Сарджънт, „Отровени с газ“, 1919 г.

Векове наред световното изкуство отразява ужасите на войната. Жанровете и художествените тенденции са се променяли: мрамор, живопис или пърформанс, реализъм или експресионизъм, но безсилието и отчаянието винаги остават същите. Днес тези изображения са все така актуални. Подборът е на изданието TheArtNewspaper.

 

Франсиско Гоя, "Сатурн поглъща сина си", 1819 - 1823 г.

Войната във всичките й проявления е един от основните кошмари, които Франсиско Гоя (1746-1828) се стреми да отрази и осмисли в живописта и графиката си. Най-известната му серия е "Ужасите на войната". "Сатурн, поглъщащ сина си" първоначално дори не е картина, а фреска, една от 14-те, които художникът създава по стените в къщата си през 1819-1823 г. Според традиционното тълкуване картината изобразява бог Кронос (съответстващ на римския Сатурн), който, страхувайки се да не бъде свален от собственото си потомство, поглъща всичките си деца. Названието се появява след смъртта на автора, когато стенописите от цикъла "Черни картини" са пренесени на платно.


Василий Верешчагин, "Паднал войник", около 1878 г.

Руският баталист Василий Верешчагин (1842 - 1904) е видял войната със собствените си очи. Командирован в армията като художник, той участва в отбраната на обсадения Самарканд. Най-известното си произведение "Апотеозът на войната" той рисува след пътешествието си из Западен Китай през 1869 г. Върху рамката на картината оставя надпис: "Посветена на всички велики завоеватели – минали, настоящи и бъдещи". Балканската серия на художника е рисувана по впечатленията му от Руско-турската война в България и зимните битки в околностите на Шипка.

 

Джон Сингър Сарджънт, "Отровени с газ", 1919 г.

Американският художник Джон Сингър Сарджент (1856 - 1925), известен майстор на салонни портрети с коприна и пера, създава тази картина по поръчка на Британския комитет за военните паметници. За да види сам реалностите на войната, през юли 1918 г. отива на Западния фронт в района на Ипр. Гигантското платно (дълго 6 метра) е завършено през март 1919 г. и е изложено в Кралската академия в Лондон. Картината изобразява последствията от газова атака: групи ослепени от отравяне с газ войници се опитват да стигнат до превързочния пункт, като всеки се е хванал за рамото на този преди него. 

Ото Дикс, "Продавачът на кибрит", 1920 г.

Германският художник експресионист Ото Дикс (1891-1969) в младите си години е участвал в Първата световна война. Този факт повлиява цялата му по-нататъшна работа. В много от творбите му се съдържа яростно антивоенно послание. Една от най-изразителните му серии е посветена на съдбата на военноинвалидите, завърнали се от фронта. Тя включва и картината "Продавачът на кибрит", където безкрак и безрък инвалид седи на паважа сред краката на минувачи, които не го забелязват.

 

Пабло Пикасо, "Герника", 1937 г.

Известната картина е нарисувана от Пабло Пикасо (1881-1973) за испанския павилион на Световното изложение в Париж. Неговата тема била бомбардировката на баския град Герника от една от частите на Луфтвафе. За три часа върху Герника били хвърлени няколко хиляди бомби; градът с 6000 жители горял три дни и бил унищожен. Публиката и критиците не приветствали картината: кубистична, в черно-бяла гама, на едни тя изглеждала като пропагандно послание, а на други - като проява на национализъм.  Сега това платно се счита за квинтесенция на пацифизма.

 

Хенри Мур, "Перспективата за убежище в метрото", 1941 г.

Британският художник Хенри Мур (1898–1986), известен най-вече с монументалните си полуабстрактни скулптури, създава десетки рисунки по време на Втората световна война, изобразяващи хора, намерили убежище в лондонското метро. Легналите фигури винаги са били централен мотив в творчеството на Мур и затова гледката на стотици англичани, изтегнати през нощта по платформите и в тунелите, го поразява дълбоко. В графичната поредица може да се проследи темата за единството на хората пред лицето на общата опасност.

 

Жан Фотрие, "Глава на заложник № 14", 1944 г. 

Френският художник Жан Фотрие (1898–1964), един от видните представители на ташизма, през Втората световна война работи в ателие на територията на психиатрична болница в предградията на Париж. Там той чува изстрели и писъци: в близката гора нацистите организирали изтезания и масови екзекуции на членове на Съпротивата.  Страшните впечатления са въплътени в поредицата картини "Заложници" (1943 г.): пастьозните овални форми на платното приличат на обезобразени лица. По-късно писателят Андре Малро ще нарече тези изображения "йероглифи на болката".

 

Марина Абрамович, "Балкански барок", 1997 г.

Едно от най-впечатляващите изпълнения на Марина Абрамович (р.1946) е посветено на войната, довела до разпадането на родната й страна Югославия.  Художничката показа това многочасово действие в деня на откриването на биеналето във Венеция (за което беше наградена със "Златен лъв"). Седнала върху планина от кървави кравешки кости като бароков светец, тя се опита да ги измие от кръвта. Присъстващите усещаха и непоносимата смрад от костите. Когато войната започва, Абрамович отдавна живее в чужбина и след известно време, подготвяйки се за пърформанса, пристига в Белград и записва  интервю с родителите си, оцелели след трагедията.  Според художничката "не можете да измиете ръцете си от кръвта, както не можете да измиете срама от войната". Но за нея е било важно да създаде образ, който "може да се приложи към всяка война, във всяка част на света" - и тя успява.

 

Константин Батинков, "Без заглавие", 2021 г.

Московският художник Константин Батинков (р. 1959 г.) е известен със своите напомнящи на графика живописни серии, за които най-подходящ е изразът "носещи се във въздуха". Удивителната чувствителност към почти незабележимите колебания на социалната атмосфера позволява на художника да създава образи, които, макар и лишени от връзка с конкретни събития, отразяват точно нашите страхове и фантазии. В една от поредицата рисунки, които художникът публикува на страницата си във Facebook и където както в песента на Виктор Цой "се води война между земята и небето", героите сякаш са всмукани в някаква небесна фуния - или ние виждаме следа от снаряд, а хората са осколки. Днес тази творба изглежда като предчувствие за война и ни кара да си спомним други стихове – от трогателната песен за загинали войници, превърнали се в бели жерави.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата