Голяма изложба „Кете Колвиц: Съдба, контекст, позиция“, посветена на най-известната германска художничка на всички времена, открива Националната галерия на 18 май от 19.00 ч. в Двореца на пл. „Княз Александър I“. Експозицията с куратор Калин Николов ще бъде достъпна за посетители до 16 юни.
Националната галерия съхранява 22 графични листа на Кете Колвиц (1867-1945), които заедно с произведенията на редица други автори от кръга, към който принадлежи художничката, формират настоящата изложба. Творбите демонстрират основните пластически и философски аспекти и в търсенията на авторката, и във връзките й с изкуството на едни от най-изтъкнатите с естетическата и техническата си виртуозност художници на ХХ век: Макс Слефогт, Макс Либерман, Теофил-Александър Стайнлен, Луис Коринт, Ернст Барлах, Хайнрих Циле, Ото Дикс, Оскар Кокошка, Ото Нагел и др. Сбирката, която галерията притежава от тези имена и която за първи път се показва цялостно, представя майсторството им и разкрива в дълбочина техния хуманистичен светоглед.
Независимо че са представители на различни направления в изобразителното изкуство, изброените творци са свързани както с основни моменти от творческата и житейската биография на Кете Колвиц, така и с общата тенденция във възгледите си по отношение на историята, обществото и културата.
Кете Колвиц – обединяващата фигура в експозицията, е най-известната германска художничка не само за своето време, но и до днес. Стилът й се утвърждава въпреки постоянната съпротива на официалната власт към творчеството й – изкуство разтърсващо, обърнато към най-драматичните и универсални човешки стойности, с емоционален ангажимент за социална съвест и пацифизъм. Нейните графични и пластични произведения са съдбовна част и от онова, което тя самата преживява рамо до рамо с прототипите на нарисуваните от нея образи: чрез чувствата на оплакващата мъртвото си дете майка и на жените, отчаяно искащи да избавят децата си от войната, мизерията и глада. Колвиц е първата жена професор в Берлинската художествена академия на изкуствата, където ръководи майсторския клас по графика, преди нацистите да я принудят да напусне поради нейните антифашистки, антивоенни и творчески позиции.
Кете Ида Шмид се ражда на 8 юли 1867 г. в Кьонигсберг в семейството на Карл Шмид, зидар и свещеник. Получава добро образование, насочено към артистична кариера. Тъй като по това време художествените академии в Германия не приемат жени, тя взема частни уроци по рисуване и посещава училища, в които се преподава изкуство на жени в Берлин при Карл Щауфер-Берн и в Мюнхен при Лудвиг Хертерих. Решава да се посвети на графиката.
През 1891 г. Кете се омъжва за лекаря Карл Колвиц, с когото имат двама синове. Същевременно тя продължава работата си. Графичният й цикъл „Въстание на тъкачи“ й носи първия забележителен успех на Голямото берлинско художествено изложение през 1898 г. Въпреки това император Вилхелм II не й връчва златния медал, тъй като ордените и отличията, според него, трябва да се поставят само на гърдите на заслужили мъже.
През 1898 или 1899 г. Колвиц се присъединява към берлинския сецесион. Вторият й цикъл, „Война на селяни“ (1901–07) й носи международна слава и наградата Villa Romana. Следват изложби в Лондон, Париж, Виена, Москва. През 1904 г. прекарва няколко месеца в Париж, за да се запознае с основите на пластиката; посещава и скулптора Огюст Роден. На 24 януари 1919 г. е избрана за първата жена член на Пруската академия на науките, в която става професор.
Творбите на Колвиц се отличават със силен и чувствителен интерес към жените от работническата класа. Тя представя мъките и борбите им, силните им страни и красотата в прости, редуцирани до основното форми.
След смъртта на сина й Петер през октомври 1914 г. в Първата световна война, Колвиц се превръща от човек с революционни идеи в пацифистка. По-късните й графични и пластични работи често показват майки, които искат да защитят децата си от войната. Известни са плакатите й срещу войната от 20-те, както и тези срещу липсата на право на аборт от 1924 г. Паметникът на загиналия й син е поставен през 1932 г. на войнишкото гробище в Рогевелде-Есен във Фландрия.
Поради подписването на антифашистки текстове през 1932-33 г. Колвиц е принудена да напусне академията. През 1934 и 1935 г. създава последния си цикъл литографии – „За смъртта“. През 1936 г. получава от нацистите индиректна забрана да прави изложби. На 19 юли 1940 г. умира съпругът й, а на 22 септември 1942 г. на руския фронт във Втората световна война загива внукът й Петер. На 25 ноември 1943 г. жилището на Колвиц в Берлин е разрушено при бомбардировки. Тя се премества в Морицбург край Дрезден, където умира на 22 април 1945 г.
