Пореден доклад установи лоши условия в държавните психиатрични болници, необучен персонал, незачитане правата на пациентите, липса на финансиране в сектора. Този път проверяващите са от Европейския комитет по предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа, макар че по темата най-сетне се вдига шум и у нас. Европейските пратеници се натъкват на оплаквания, че пациенти са бити. Установяват, че мнозина участват в клинични изпитвания, но нито знаят, че са се съгласили на тях, нито получават пълната сума, отпускана от фармацевтичните компании. Откриват също, че нищо от предписанията им от 2020 г. не е изпълнено.
Миналата година са били посетени две държавни психиатрии – в Бяла и в Церова кория, като посещението в Бяла е второ, след като за първи път е била посетена през 2020 г. В Бяла проверяващите са установили, че не са изпълнени препоръките им от миналото посещение за увеличаване на финансирането и ремонт на сградата. Именно рушащата се сграда е била причината едното крило да бъде затворено – следователно капацитетът на болницата е намалял с 40 легла, което създава трудности за настаняването на нови пациенти. Към момента стаите са препълнени – по 5 легла в стая за Бяла и по 8 за Церова кория, макар официално и двете болници да оперират под пълния си капацитет. И въпреки това персонал отново не достига. Такива констатации имаше и в доклад на омбудсмана Диана Ковачева, за който писахме наскоро.
В Церова кория има един психиатър на пълен работен ден, един общопрактикуващ лекар, специализирал с психиатрия и един дерматолог. Останалият персонал се състои от един фелдшер, 23 сестри и 33 санитари, но обикновено за отделение с 40 пациенти се грижат по една сестра и двама санитари през деня, а вечер има само една сестра и един санитар. В Бяла има петима психиатри за 154 пациенти, а директорът на болницата е отговорен и за извънболничната грижа в район с 32 000 души население. Все още има 4 свободни позиции за психиатър, които стоят от посещението на комитета през 2020 г. ДПБ Бяла разполага със 7 фелдшери, 28 сестри и 52-ма санитари, като през деня за 25 пациенти се грижат една сестра и един санитар. През нощта и по време на почивните дни за цялата болница отговарят една сестра и един санитар във всяко отделение. Липсата на персонал води до прибягване на помощ от пациенти, включително и за обездвижване на други пациенти, което е недопустимо, казват наблюдателите от Страсбург.
Липсата на социални работници, психиатри и терапевти води до лечение, което се състои основно от лекарства и физическо задържане. Пациенти от Бяла дори не са се срещали с психолога, който работи там. България е определена като неспособна да разбере нуждата от достатъчно служители в болниците и трябва да действа целенасочено за повишаване на персонала.
Отношението към пациентите също не се е подобрило. Пациентите в Бяла споделят, че служителите проявяват вербална и невербална агресия към пациентите (други проверки не откриха насилие). Някои от споменатите имена на санитари са били споменати и при визитата на комитета през 2020 г., когато делегацията е обърнала внимание на директора на болницата за този проблем и е настояла за мерки срещу извършителите. Докторите и сестрите са напълно наясно с агресията, която проявява персоналът към пациентите.
След посещението Министерството на здравеопазването е изпратило информация до КПИ, че е била извършена проверка от специална комисия, събрана от директора на болницата в Бяла, за да разследват обвиненията в насилие срещу пациенти. Проверката е установила, че оплакванията са били в опит пациенти да получат помощ за напускането на болницата. От Комитета пишат в доклада, че са „сериозно разтревожени“ от факта, че МЗ приема това обяснение за приемливо и посочват, че всички оплакали се пациенти са интервюирани индивидуално, разказите им са сходни и са постъпили доброволно в институцията, следователно могат да я напуснат по всяко време.
В Церова кория служителите също си позволяват да удрят пациенти, включително и с колан за връзване. И в двете болници служителите използват дървени пръчки, които стоят в офисите им и действително са били видени от делегацията на КПИ.
Констатирани са „затворнически“ условия – решетки на прозорците, липса на пердета или щори, отнемане на лични мобилни телефони и затруднен достъп до телефона в болницата, както и лишаване на пациентите от дрехите им, което налага носенето на пижами по цял ден. Според КПИ последното има „стигматизиращ ефект“.
Отговорът на българското министерство е, че няма как пациентите да носят собствените си дрехи, защото са настанени за дълъг период от време, а някои от тях живеят при трудни условия, дори има и бездомници.
И една класическа родна картинка - нарушаване на забраната за тютюнопушене не къде да е, а в болници. В Бяла пратениците на Страсбург заварили гъст цигарен дим в помещенията. След посещението на комитета в болницата на проверка идват и от РЗИ-Русе, но не установяват нарушения.
Възможности за трудови, психологически и креативни терапии също няма. Един от пациентите обяснява, че по цял ден „ядем, взимаме лекарства и спим“. Заради липса на пари няма и възможност за извършване на такива дейности. Излизането навън невинаги е гарантирано, особено през зимата. Често разходките са до павилиончето в двора, където пациентите могат да си купят цигари и нещо сладко, след което се прибират. Министерството обаче твърди, че на пациентите им се осигуряват забавления като арт терапии, празненства, концерти. В Бяла има фитнес с масажиращ стол и стая за игра, а на стабилизираните пациенти им се предлага разходка в близък парк.
Нарушаването на правата на пациентите се изразява и в това, че много от тях не знаят каква е диагнозата им и какво е предприетото лечение. Законът за здравето не изисква съгласието на пациента за провеждане на лечение, а понякога желанието на доброволно постъпил пациент да бъде освободен не е достатъчно.
В Церова кория делегацията попада на интересен случай – в болницата се извършват клинични тестове на лекарства, в които участват и пациентите. Един или два пъти месечно те дават кръв и урина за тестове, „получават инжекция“ и им се заплаща по 20 лв. Пациентите обаче не могат да обяснят за какво става дума, а персоналът отказва да предостави формулярите за съгласие от пациентите. Комитетът сезира здравното министерство да извърши одит на документацията. Резултатите са, че действително в болницата се провеждат тестове на лекарства, но няма нарушения – всички участници са подписали формуляр за съгласие и дори получават по 100 лв. за пътни разходи.
Комитетът обаче повдига въпросът дали всички участници имат психическия капацитет да дадат информирано съгласие за участие в тестовете. Повдига се и въпросът защо пациентите твърдят, че получават само 20 лв. и какви са пътните разходи, след като те живеят там.
Мерките за обездвижване на пациенти също не се спазват – липса на наблюдение и връзване за максималното позволено време, дори и повече, което налага пациентите да извършват биологичните си нужди върху себе си. Имобилизацията трябва да се случва за възможно най-кратък срок, а не са максимално позволеният, напомнят от Съвета на Европа в доклада си. Тази практика излезе на показ при ужасяващ инцидент в Ловеч, където пациент загина в пожар. Според Министерството на здравеопазването обаче имобилизацията се изпълнява в съответствие с наредбата.
Докладът на КПИ засяга и проблема с постоянно живеещите в психиатриите пациенти. По време на визитата в Бяла през 2020 г. делегацията е установила, че 20% от настанените в болницата нямат нужда от лечение, но и нямат къде да отидат. През 2021 г. постоянно живущите в ДПБ са били 211, а през 2022 броят им е бил 281.
Отговорът на държавата на всичко изброено е, че се работи за повишаване на заплатите в сектора с идеята да се привлекат и повече специалисти. Твърди се, че МЗ предприема стъпки за изкореняване на практиката за лошо отношение към пациенти, подобряване на лечението и дори се посочва, че в бюджетът за 2024 г. са предвидени 24,7% повече средства за държавните психиатрии.
Докладът на КПИ обаче е категоричен, че на пациентите не им се предоставя услуга, която да се доближава до „пълните възможности за модерни психиатрични лечения“.
