Софийската градска прокуратура е извършила проверки в 8 обекта за психиатрична помощ в края на миналата година, но не са установени следи от насилие над пациенти, нито нечовешко отношение към тях. Броят на леглата обаче е два пъти по-нисък от необходимия. Данните бяха представени на кръгла маса „Актуални проблеми на стационарната психиатрична помощ“, на която присъстваха представители на съда, на министерството и на различни НПО-та.
Иванка Динева – директор на изпълнителна агенция „Медицински надзор“, открои проблема с липсата на съдействие от други лечебни заведения. В психиатричните болници има болни от настинка или със счупени крайници, но болниците за активно лечение отказват хоспитализация на пострадалия. Тя представи и статистика за извършени 119 проверки през 2023 г. и открити 41 нарушения, които са най-често свързани с медицинските стандарти и неспазване на Закона за здравето.
Психиатриите трябва да бъдат вътре в големите градове, а в цялата страна има само 12 центъра за психично здраве, коментира здравният министър проф. Христо Хинков. Той допълни, че предложението му към Министерството на финансите е да пренасочи парите, предвидени за изграждане на малки амбулатории в отдалечени населени места по ПВУ, към изграждането на още 12 центъра за психично здраве в областите, където такива няма, включително и в София. Хинков открои и че нито една психиатрия няма договор с НЗОК, а по-голямата част от психично болните граждани са здравно осигурени.
Депутатът Деница Сачева, която оглавява временната комисия за проучване правата на психично болните, заяви, че ще изисква по-голяма ангажираност от страна на институциите. Според нея се неглижира темата за общественото здраве в сравнение с темите за „болници и лекарства“. Тя посочи, че лошото качество на психиатричната помощ в България влияе и на имиджа на страната ни на политическата сцена.
Представителката на омбудсмана – Катя Христова, припомни, че през последните 12 години са били констатирани нарушения в държавните психиатрични болници. Според директорката на ДПБ „Св. Иван Рилски“ в Нови Искър – Цветеслава Гълъбова, резултат от проверките няма.
Председателят на Българския хелзински комитет Красимир Кънев заяви, че има здравеопазване за богати и здравеопазване за бедни, като вторите по-често попадат в лечебни заведения, където по-често има нарушения. Според него пречка за интеграцията на психично болни пациенти е разположението им в малки и рядко населени места. Той каза, че двигатели на промяната са националните превантивни механизми, неправителствени организации, адвокати. Кънев припомни, че достъпът на БХК до психиатрични болници е бил спрян през 2014 г., като едва в края на миналата година е било сключено споразумение с новото министерство за мониторинг.
Доктор Цветеслава Гълъбова каза, че в България са създадени условия за нарушаване на правата на пациентите. Повечето сгради, в които се намират психиатричните болници, са пригодени складове, конюшни. Сестрите и лекарите не само работят по твърде малко на смяна, но някои се опитват да припечелват допълнително с амбулаторни практики и със смени в хосписи, което ги претоварва и ги прави неработоспособни.
Повдигнат беше и въпросът с постоянно живеещите в психиатричните болници – в Нови Искър е имало пациент, който е прекарал 29 години в лечебното заведение. Към момента в ДПБ „Св. Иван Рилски“ са заети 210 легла с постоянно живеещи там пациенти. Д-р Гълъбова обясни, че персоналът се грижи за тях с лични средства.
Психиатричната помощ не изисква употребата на високи технологии – най-скъпото оборудване в „Св. Иван Рилски“ е апарат за електро-конвулсивна терапия, но няма как да се ползва. „Кой анестезиолог ще дойде да въвежда обща анестезия в гората? Няма да дойде! И аз да съм и аз няма да отида!“, възкликна д-р Гълъбова. И заключи, че "реформата ще е трудна, дълга и струва много пари".
